Елица Данаилова чу продължителното звънене на входната врата и още преди да погледне през шпионката, разбра кой стои отвън. Сърцето ѝ се сви неприятно: Галина Калинова отново беше дошла без никакво предупреждение, както правеше винаги. Когато отвори, насреща ѝ се появи свекърва ѝ — с голяма чанта на рамо и самодоволна усмивка.
— Здравей, мила! — проточи весело Галина Калинова и прекрачи прага, без да дочака покана. — Реших да ви навестя с Иван Калинов. Надявам се, че не ви преча?
Елица Данаилова преглътна. Разбира се, че ѝ пречеше, но нямаше как да го изрече.
— Заповядайте — успя да каже тя. — Иван Калинов е на работа, но скоро ще се прибере.
— Чудесно! — Галина Калинова хвърли оглед из жилището, сякаш проверяваше дали всичко е достатъчно чисто. — Докато го чакам, ще приготвя вечеря. Иска ми се синът ми да хапне истинска домашна храна, а не онези… — тя погледна многозначително към Елица Данаилова — полуготови неща.
Елица стисна зъби. Готвеше отлично и Иван Калинов прекрасно го знаеше. Само че свекърва ѝ сякаш беше дошла с твърдото намерение да развали настроението ѝ още от вратата.
Докато Галина Калинова се разпореждаше в кухнята, Елица Данаилова се опита да се занимава със своите задачи. Напрежението обаче не я напускаше. След около половин час от кухнята се разнесе възмутен глас:
— Елица Данаилова! Ела веднага тук!
Тя побърза натам и се закова на прага. Галина Калинова стоеше до печката с лъжица в ръка, а лицето ѝ изразяваше неподправено негодувание.
— Опитай това! — нареди тя и подаде лъжицата със супа.
Елица внимателно близна от нея и се намръщи. Супата, която беше сготвила предния ден, наистина беше пресолена.
— Как си могла да допуснеш подобно нещо? — разпери ръце Галина Калинова. — Това изобщо не става за ядене! Горкият Иван Калинов, как ли търпи всичко това…
— Но аз сложих съвсем малко сол — промълви объркано Елица Данаилова. — Опитвах я, не беше солена…
— Не знам как си я опитвала, но е пресолена. Нали току-що сама се увери!
Елица мълчаливо гледаше как свекърва ѝ демонстративно излива супата в мивката и си мърмори нещо за безотговорните млади съпруги. Отвътре ѝ кипеше, но тя се насили да запази спокойствие.
На следващата сутрин я очакваше нова неприятност в банята. Елица Данаилова насапуниса косата си и посегна към шампоана, но вместо познатата гъста течност в дланта ѝ се изля рядка субстанция. Тя отвори очи и установи, че в бутилката от шампоан има балсам, а в тази от балсам — шампоан.
— Галина Калинова — извика тя, излизайки от душа с мокра коса, — случайно да сте разменили съдържанието на шишетата в банята?
— Кои шишета? — попита невинно свекърва ѝ, появявайки се в коридора. — А, тези ли… Нищо не съм пипала! Сигурно ти самата си ги объркала вчера от бързане. Човек трябва да внимава с такива дреболии. Добрата домакиня винаги знае кое къде стои.
Елица Данаилова усещаше как търпението ѝ се изнизва капка по капка. Галина Калинова очевидно се забавляваше, докато наблюдаваше реакциите ѝ. В очите ѝ проблясваше зле прикрита насмешка.
Третият ден от престоя на свекърва ѝ започна с нова неприятна изненада.