Ралица Богданова остави тежката кристална чашка върху колосаната покривка с такъв рязък трясък, че високите чаши по масата звъннаха една в друга. Разговорите секнаха мигновено. Гостите замръзнаха над чиниите си, а вилиците останаха забити в недоядените салати.
— Вие както искате, но аз няма да си мълча — произнесе високо рожденичката, така че да я чуят всички в стаята. Погледът ѝ се закова върху тригодишния Данаил Софийски, който кротко търкаляше по килима част от конструктор. — Ето, Светослав Балкански, синът на Десислава Яворова, на неговите години вече рецитира стихотворения наизуст! На английски брои до двайсет без да се запъне! Веднага си личи кръвта на покойния ми съпруг професор.
След тези думи Ралица Богданова демонстративно извърна цялото си тяло към снаха си Мария Валентинова. По лицето на възрастната жена се четеше престорено съжаление, примесено с откровено надменност.
— А твоят Данаил какво прави? Дъвче пясък в пясъчника и само мучѝ. Е, какво да се прави — гените не можеш да ги смачкаш с пръст. Взел е от вашия род. Там, край Разлог, интелигенция никога не се е въдила, все работен народ. Примирѝ се, Марийче, човек не може да прескочи сянката си.
Мария Валентинова усети как пръстите ѝ, стиснали платнената салфетка под масата, изтръпват от напрежение и побеляват. До нея съпругът ѝ Иван Огнянов наведе рязко поглед към чинията си и се вторачи в парчето печено месо, сякаш в него имаше нещо изключително важно. По лицето му не помръдна нито един мускул.
— Ралица Богданова, моля ви, не сравнявайте децата пред всички — каза Мария тихо, но достатъчно ясно, като с усилие запази гласа си равен. — Всяко дете се развива със свое темпо. Синът ни е напълно здрав.
Ралица Богданова театрално разпери ръце и за малко не закачи с ръкава на празничната си рокля платото с риба. Гърдите ѝ се повдигаха от възмущение, което тя очевидно смяташе за напълно справедливо.
— Ама какво толкова казах? Какво? Неприятно ви е да чуете истината ли? Аз само мотивирам детето! Трябва да се стреми към умните, към братовчед си, а вие с вашето глезене ще го превърнете в тюлен! Никаква критика не понасяте, човек дума да не ви каже! Иване, погледни си жената — направо се пръска от завист, че синът на Десислава Яворова е развито дете, а нейният е… особен!
Десислава Яворова, седнала отсреща, самодоволно изправи гръб и погали своя Светослав Балкански по главата. Момчето в същия миг се люлееше напред-назад с празен, отнесен поглед и непрекъснато въртеше в ръцете си пластмасова лъжичка.
Мария Валентинова стана от мястото си.