– Още днес преведи на майка ми 12 000 лв. И без спорове, Мария. Ти си ми съпруга, не някаква чужда жена.
Георги стоеше насред кухнята с безупречно изгладена риза и стискаше телефона така, сякаш изходът от разговора вече беше решен в негова полза. На дисплея светеше съобщение от Гергана Асенова: „Сине, не отлагай. Не ми е удобно пред хората.“
Мария остави чашата си върху масата бавно, почти без звук.
– Пред кои хора?
– Пред нормални хора – отсече той. – Майка ми се е разбрала с майсторите. Старият ѝ апартамент се разпада, а ти седиш върху спестяванията си, все едно пазиш съкровище.
– Това са парите, които ми остави баща ми.
– И какво от това? – Георги се подсмихна. – Нали сме семейство. Общ дом, общи проблеми. Или си добра жена само когато ти изнася?
Мария го погледна внимателно. Беше на четиридесет и две. Той – на четиридесет и четири. Единадесет години брак бяха достатъчни, за да разпознава всяка сянка в недоволството му: кога наистина се ядосваше, кога повтаряше думите на майка си и кога просто я притискаше, докато не отстъпи.
В този момент през него говореше не само той.
Зад рамото му стоеше Гергана Асенова – нисичка, спретната, със сребриста прическа и с онзи вечен поглед към снаха си, сякаш Мария беше прислужница, търпяна от милост.
– Марийче – проточи свекърва ѝ, – защо се запъваш така? Не ти искам цяло състояние. Само 12 000 лв. Георги после ще ти ги върне.
– Кога?
– Когато има възможност.
– А ще подпишете ли документ?
Георги рязко извърна глава към нея.
– Ти сериозно ли говориш?
– Напълно.
– Майка ми да ти пише разписка? Собствената майка на мъжа ти?
Гергана Асенова тихо ахна и притисна длан към гърдите си. Не от болка. Не от слабост. Просто ефектно. Винаги умееше да изиграе сцената така, че виновна да изглежда Мария.
– Остави я, Георги – каза тя. – Аз си знаех, че така ще стане. Чуждата кръв си остава чужда.
Мария не отвърна. Взе телефона си, отвори банковото приложение и видя сумата, която беше отделила. 12 000 лв. стояха в самостоятелна сметка. Малко преди да почине, баща ѝ ѝ беше казал кратко: „Не изсипвай всичко в семейната тенджера. Остави си опора.“ Тогава тя се беше обидила. Сега разбираше, че той просто е познавал хората по-добре.
– Ще ги преведа – произнесе тя.
Георги мигом се отпусна.
– Ето така. Значи можеш да се държиш нормално.
– Само първо ще отида до стаята. Трябва да потвърдя лимита.
– По-бързо. Майка ми ще прескочи за минутка до съседката, после всички ще отидем у тях.
Гергана Асенова сви устни.
– Цветелина Дунавскиа ме чака пред входа. Обещах ѝ да ѝ дам ключовете за мазето.
Мария излезе в коридора. Вратата на спалнята беше леко открехната. Тя седна на ръба на леглото, но превод не направи. Пръстите ѝ застинаха над екрана. От кухнята се чу как Георги тихо налива чай на майка си. След миг входната врата хлопна.
Свекърва ѝ беше излязла.
Мария тъкмо щеше да затвори приложението, когато през открехнатия прозорец долетя гласът на Гергана Асенова. Кухненските прозорци гледаха към двора, а пейката пред входа се намираше точно под тях.
– Е, какво? – попита съседката. – Ще даде ли?
– Къде ще ходи – изсмя се тихо Гергана Асенова. – Георги ще я притисне. Тя е мека. Все се чувства виновна.
– А ако после си ги поиска?
– Нека си ги иска. Ще ги преведе сама, без договор. После ще кажа, че е било подарък. Помощ за възрастна жена. Никакъв дълг.
Мария седеше като вкаменена.
– А ремонт наистина ли ще правиш? – поинтересува се Цветелина Дунавскиа.
– Какъв ремонт? – свекърва ѝ се засмя приглушено. – Обещала съм ги на Йоана за първоначална вноска. Момичето ще се омъжва, на нея ѝ трябват повече. А тази да е доволна, че Георги изобщо живее с нея. Снаха без деца, без особена хубост, със средна заплата. Приживалка с претенции.
– А Георги знае ли?
– Георги знае най-важното: майка му лош съвет няма да му даде. Казах му, че е време Мария да бъде поставена на мястото си. Даде ли парите – ще стане послушна. Не ги ли даде – значи не е семейство.
Думите падаха равномерно. Не удряха. Не пареха. Просто сваляха от очите ѝ старата мътна ципа.
Мария затвори банковото приложение. После отвори бележките и написа само един ред: „12 000 лв. да не се превеждат.“
В кухнята Георги вече крачеше напред-назад. Скъпият му часовник проблясваше край лицето му. Винаги размахваше ръка така, когато искаше да изглежда като господар на положението.
– Е, какво става там? – подвикна той.
Мария се върна при него.
– Превод няма да има.
Той дори не схвана веднага.
– Как така няма да има?
– Така. Няма да преведа пари на майка ти.
– Пак ли започваш?
– Не. Точно обратното – приключих.
Георги направи крачка към нея.
– Мария, не си играй. Майка ми чака.
– Чух разговора ѝ с Цветелина Дунавскиа.
За секунда кухнята сякаш се смали. Георги примигна. После се усмихна накриво.