— Отваряй, казах! Иначе звъня на аварийните служби — ще ти срежат бравите до една! — стоварих юмрук върху вратата, тапицирана с еко кожа.
Ключът се завъртя само наполовина и заседна глухо. Отвътре щракна резе — онова, което аз самата никога не пусках.
Вратата бавно се открехна навътре. На прага стоеше по-малката ми сестра Ясмина. Беше наметнала любимия ми изумруден халат от естествена коприна, купен с премията ми от ЦУМ. Подгъвът му се влачеше по мръсния под.
— Ох, Герганче, защо блъскаш така? — прозя се Ясмина и подпря с длан наедрелия си корем. — Ние още спим, между другото.
Прекрачих прага и стъпих върху чужди разкривени маратонки с ожулени върхове. В антрето, върху шкафчето, се търкаляха рекламни боклуци, омазани ключове и празна кутия от цигари.
В любимата ми саксия с холандския фикус беше забит фас. Сивата ивица пепел цапаше грижливо поддържаните зелени листа. Ноктите ми се впиха в дланите чак до болка.
— Ясмина, веднага сваляш халата, събираш си парцалите и изчезвате. Давам ви точно десет минути.
— Здрасти, юристке — чу се ленив глас откъм кухнята.
На вратата се показа Илиян, мъжът на сестра ми. Стоеше по сиви трикотажни боксерки и държеше в ръка изпотена бутилка бира. На рамото му личеше прясна драскотина.
— Защо вдигаме шум? — ухили се Илиян и отпи направо от гърлото. — Ние тук сме напълно законно. Чувала си за закон, нали? Ти уж ги разбираш тези неща.
— Илиян, затваряй си устата, преди да ти подредя зъбите наново — пристъпих плътно към него. — Вън от апартамента ми. Веднага.
— Нямаш право, Герганче — изскимтя Ясмина, наду устни и се скри зад широкия гръб на мъжа си. — Илиян каза, че тристайният ти апартамент е огромен, а ти си седиш сама вътре като кукумявка. На мен скоро ми предстои раждане. Нали сме роднини — имаме право на нормални условия.
— Имаме си документ, така че дишай спокойно, госпожо собственичке — добави Илиян. — Ще останем за дълго.
Влязох в спалнята си и заключих вратата буквално под носа на ругаещия Илиян. Сърцето ми блъскаше някъде високо в гърлото.
Отворих лаптопа, влязох в електронния портал за държавни услуги и зачаках. Зареждането се точеше безкрайно, сякаш нарочно ми късаше нервите. Най-после екранът примигна.
В раздела „Моето жилище“ светеше ново уведомление от МВР. Отварянето му щеше да ми покаже какво се е случило с моя тристаен апартамент.