Лора се взираше в екрана и не можеше да проумее видяното. Пенка беше попаднала в капана, който сама бе заложила. Но как е възможно да не е разбрала, че камерите записват и нея?
Сякаш прочел мислите ѝ, Петър тихо каза:
— Тя не знае как да спре записа. И добре, че не знае.
Лора вдигна поглед към него.
— А ти… защо не ми каза нищо?
Петър прокара длан по лицето си и за миг наведе глава.
— Събирах доказателства. Не исках пак да стане като с хапчетата — дума срещу дума.
После превъртя видеото напред, към следващия ден. На записа ясно се виждаше как Пенка измъква папката иззад бурканите, сяда на кухненската маса и започва да прелиства документите. След това извади телефона си и снима страница след страница.
Малко по-късно се обади на някого. Говореше оживено, размахваше свободната си ръка, после надраска нещо върху откъснат лист хартия и го прибра в джоба си.
— След този запис звъннах на Мартин — обясни Петър. — Първо се правеше, че нищо не знае, но после си призна. Майка му била обещала: „Ще разведа Петър с Лора, апартаментът ще го прехвърлим на мен, а после аз ще ти го подаря.“ Затова Мартин ѝ купил двете камери — да съберат компромат срещу теб.
На Лора ѝ се стори, че косата ѝ настръхва.
— Документите вече ги беше прибрала в чантата си — продължи Петър. — Само че без моя подпис нищо не може да направи с тях. Нарочно не ги пипнах. Нека си мисли, че всичко върви по плана ѝ.
Същата вечер Петър седна срещу майка си и пусна записите един след друг — от първия до последния. Пенка гледаше екрана, без да произнесе и дума.
— Замисълът ти не беше лош — каза той с горчива усмивка. — Ако умееше да боравиш с техниката, щеше да е направо блестящ. Само че не си спряла камерите. А те са записали всичко.
Майка му рязко вдигна очи към него, но почти веднага сведе поглед.
— Заминавай при Мартин — произнесе Петър студено. — Но преди това ми върни документите за апартамента.
Пенка стана мълчаливо, излезе от стаята и след малко донесе откраднатата папка.
— И още нещо — добави Петър. — Извини се на Лора.
— Пф… Няма пък! — изсумтя тя презрително.
На сутринта си събра багажа и замина при Мартин. Папката отново беше прибрана в шкафа.
Лора свали и двете камери и ги хвърли в кофата за боклук. Петър не каза нищо против. Оттогава вече няколко месеца не поддържа връзка нито с майка си, нито с брат си.
