Преди половин година се беше случило нещо, което още ѝ пареше като стара рана. Пенка я обвини, че е изхвърлила лекарствата ѝ за сърце. Тогава Петър без колебание застана зад майка си. По-късно опаковката се намери зад дивана, но извинение така и не последва. Той само измърмори:
— Ето, намериха се.
Оттогава Лора запомни едно: ако няма доказателства, нейното „не съм аз“ срещу думата на Пенка винаги завършваше с поражение.
Един ден, малко преди обяд, свекърва ѝ сбърчи нос и подхвърли:
— Лора, пак ли ще готвиш полуготови неща? Докога така?
Петър не каза нищо в нейна защита. А Лора беше толкова изцедена, че нямаше сили да влиза в спор.
На следващия ден Пенка се обади на своя приятелка направо от кухнята и, без изобщо да се старае да говори тихо, заяви:
— Снахата ми е съвсем безпомощна, горкият Петър се мъчи с нея. А той какво да направи? Мек е, същият като баща си.
Оказа се обаче, че това е било само началото. Скоро от портмонето на Лора започнаха да изчезват дребни банкноти. Първо тя не обърна особено внимание. Реши, че сама е забравила къде е харчила, ядосваше се на разсеяността си и се убеждаваше, че преувеличава.
После изчезнаха и зимните ѝ ботуши.
— Аз със сигурност не съм ги пипала — каза Пенка. — Да не би ти да си ги изхвърлила?
— Аз? — Лора я погледна невярващо. — Собствените си ботуши?
— Е, човек никога не знае… — сви рамене свекърва ѝ.
След като откри камерата в кухнята, Лора потърси модела в интернет и намери упътването на сайта на производителя. В него беше посочена фабричната парола. Пенка, разбира се, не си беше направила труда да я смени. Така Лора без особени усилия се свърза с устройството и отвори записите.
На екрана се появи тяхната кухня. В нея Пенка се движеше съсредоточено и делово. Проверяваше шкафчетата едно по едно, рафт след рафт. Вадеше буркани, надничаше зад тях, после ги връщаше обратно на мястото им. Камерата беше евтина и записваше без звук, затова не можеше да се разбере какво точно търси.
На друг запис Пенка разговаряше с някого. Размахваше ръце, после записа нещо върху откъснато листче и го пъхна в джоба на домашния си халат.
И този път липсата на звук правеше всичко неясно. За всеки случай Лора свали и двата файла на телефона си.
Покрай подозренията към свекърва си тя сякаш напълно беше пропуснала да забележи какво се случва със собствения ѝ мъж. А Петър се беше променил. Вечер седеше забит в телефона си и щом Лора се приближеше, веднага го обръщаше с екрана надолу.