Елена стоеше като вцепенена пред екрана и не можеше да събере мислите си. Излизаше, че Светлана Любомирова сама бе попаднала в капана, който толкова старателно беше подготвяла за друг. Само едно не ѝ се побираше в главата — възможно ли беше свекърва ѝ изобщо да не е разбрала, че камерите записват и нея?
Иван сякаш прочете въпроса в очите ѝ.
— Тя не знае как се спира записът — каза тихо той. — За щастие.
Елена бавно вдигна поглед към него.
— А ти… защо не ми каза нищо досега?
Иван прокара ръка по лицето си, сякаш се опитваше да изтрие умората, натрупана през последните седмици, после наведе глава.
— Събирах доказателства — призна той. — Не исках пак да стане като с хапчетата. Думи срещу думи, обвинения, сълзи… и накрая всички да се правят, че нищо не е било.
След това превъртя записа напред — към следващия ден. На екрана се видя как Светлана Любомирова изважда папка иззад бурканите, сяда на кухненската маса и започва да разлиства документите. Не бързаше. Преглеждаше страница след страница, после извади телефона си и внимателно засне всяка една.
Малко по-късно набра някого. Докато говореше, размахваше свободната си ръка, навеждаше се над масата, записваше нещо върху откъснато листче. Накрая сгъна хартията и я прибра в джоба си.
— След този запис се обадих на Петър — каза Иван. — Първо се правеше, че нищо не знае. Увърташе. После се изпусна. Майка ми му обещала, че ще ме раздели с теб, ще прехвърлим апартамента на мое име както тя си го представя, а после щяла да му го „подари“. Той ѝ купил и двете камери — уж за да събере компромат срещу теб.
По гърба на Елена премина студена тръпка. Усещането беше толкова силно, че кожата на главата ѝ настръхна.
— Документите вече ги беше прибрала в чантата си — продължи Иван. — Но без моя подпис не може да направи нищо с тях. Нарочно не ги върнах веднага. Нека си мисли, че всичко върви според плана ѝ.
Същата вечер Иван седна срещу майка си и включи записите един след друг — от първия до последния. Светлана Любомирова гледаше екрана без да произнесе дума. Лицето ѝ беше напрегнато, но тя упорито мълчеше.
— Замисълът ти не беше лош — каза той с горчива усмивка. — Ако разбираше малко повече от техника, можеше дори да мине за блестящ. Само че не си успяла да изключиш камерите. И те са записали всичко.
Майка му рязко вдигна очи към него, но почти веднага ги сведе.
— Заминавай при Петър — отсече Иван сухо. — Но преди това ми върни документите за апартамента.
Светлана Любомирова стана безмълвно. След няколко минути се върна с откраднатата папка и я остави пред него на масата.
— И още нещо — добави Иван. — Извини се на Елена.
— Пф… Няма да стане! — изсумтя тя презрително.
На сутринта си събра багажа и замина при Петър. Папката отново беше прибрана в шкафа.
Елена свали и двете камери и ги хвърли в кофата за боклук. Иван не каза нищо против. Оттогава вече няколко месеца не поддържа връзка нито с майка си, нито с брат си.