Преди половин година се беше случило нещо, което още я жегваше при споменаването му. Светлана Любомирова тогава я обвини, че е изхвърлила лекарствата ѝ за сърце. Иван без колебание застана на страната на майка си. По-късно опаковката се намери зад дивана, но извинение така и не последва. Той само измърмори:
— Е, намериха се.
Оттогава Елена си беше набила в главата едно: когато няма доказателства, думата ѝ срещу думата на свекърва ѝ винаги завършваше с нейно поражение.
Един ден, малко преди обяд, Светлана Любомирова сбърчи нос и подхвърли:
— Елена, пак ли ще готвиш полуфабрикати? Докога така?
Иван не каза нищо в нейна защита, а Елена беше толкова изтощена, че нямаше сили дори да възрази.
На следващия ден свекърва ѝ звънна на своя приятелка направо от кухнята и нарочно говореше високо, сякаш искаше всяка дума да бъде чута:
— Снахата ми е съвсем безпомощна, горкият Иван се мъчи с нея. А какво да направи? Мек е той, досущ като баща си.
Но, както скоро се оказа, това били само дреболии. След време от портмонето на Елена започнаха да изчезват малки банкноти. Първоначално тя не обърна особено внимание. Реши, че сама е забравила къде е похарчила парите, ядосваше се на разсеяността си и се укоряваше наум.
После обаче изчезнаха и зимните ѝ ботуши.
— Аз със сигурност не съм ги пипала — заяви свекърва ѝ. — Да не би ти да си ги изхвърлила?
— Аз? — Елена я погледна невярващо. — Собствените си ботуши?
— Е, кой знае… — Светлана Любомирова само разпери ръце.
След като откри камерата в кухнята, Елена потърси модела в интернет и намери в сайта на производителя инструкцията със стандартната парола. Свекърва ѝ изобщо не си беше направила труда да я смени. Така Елена без особени усилия се свърза с устройството и отвори записите.
На екрана се появи собствената ѝ кухня. В нея Светлана Любомирова действаше съсредоточено и спокойно. Претърсваше шкафовете един по един, рафт след рафт. Вадеше буркани, надничаше зад тях, после ги връщаше обратно на мястото им. Камерата беше евтина и записваше без звук, затова не можеше да се разбере какво точно търси.
На друг запис свекърва ѝ разговаряше с някого. Махаше с ръце, записваше нещо върху откъснато листче, а след това го пъхаше в джоба на домашния си халат.
И този път липсата на звук не позволяваше да се разбере за какво става дума. За всеки случай Елена свали и двата записа на телефона си.
Погълната от подозренията около свекърва си, тя почти не забеляза какво се случва с мъжа ѝ. А Иван определено се беше променил. Вечер седеше забил поглед в телефона и щом Елена се приближеше, той веднага го обръщаше с екрана надолу.