към кухнята, остават за доплащане още петстотин шестдесет и осем лева — изреди администраторката със служебна точност.
Милена Филипова плавно вдигна рамо, сякаш това беше дреболия, и ме стрелна с многозначителен поглед.
Радка Велизарова вече бе скръстила ръце пред гърдите си и чакаше познатия финал: аз да въздъхна, да бръкна в чантата и да платя.
Роднинството има странна математика: колкото по-топло те прегръщат на прага, толкова по-дълбоко посягат към портфейла ти.
— Госпожице — обърнах се към администраторката, а гласът ми стана равен, хладен и твърд. — Потвърждавам единствено нашата резервация. Тя е платена изцяло. Ние сме четирима.
Замълчах за миг и погледнах право в обърканите очи на зълва си.
— А тези прекрасни хора са отделна група. Бъдете така добра да оформите нощувките им, пъстървата, сауната и скъпите плата в самостоятелна сметка. На името на Милена Филипова.
Тишината падна като капак. Толкова плътна, че отвън ясно се чу как кълвач удря по дърво.
— Габриела, какво ти става? — гласът на Милена Филипова се пречупи жално, а шапката ѝ се килна на една страна. — Ние носим пари само за гориво и сладолед! Нали сме ви на гости!
— Тогава това не е почивка, Милена Филипова. Това е разходка до портала — отсякох аз. — На гости се идва, когато си поканен. И обикновено с торта. А вие пристигнахте на чужд празник с пакет хартиени кренвирши и апетит за шестстотин лева.
— Габриела Симеонова! Не те ли е срам! — изпищя Радка Велизарова, като почервеня до корените на косата си. — Ние сме семейство! Кръвни хора! Василе, защо мълчиш?! Майка ти и сестра ти ги изхвърлят навън!
Васил Живков пристъпи напред. Не повиши тон, но в думите му издрънча стомана.
— Семейство, мамо, са хората, които уважават чуждите граници. Габриела работи половин година, за да подготви тази почивка за нас и децата. Вие се появихте без покана, опитахте се да преместите моите деца на походни легла и да стоварите върху жена ми сметката за вашите деликатеси. Това не е семейство. Това е опит за абордаж.
Милена Филипова отвори уста, но първите ѝ думи заседнаха още преди да се превърнат в оправдание.