— Остави ключовете на масата. Веднага — каза Елена, застанала на прага на собствения си апартамент със скръстени пред гърдите ръце. Цялото ѝ тяло трепереше от гняв.
В антрето, обградена от три огромни карирани чанти, стоеше Йорданка Емилова. Бившата ѝ свекърва. В ръката си стискаше резервния комплект ключове, който Елена преди три години, още докато беше омъжена за сина ѝ Георги, беше дала необмислено „за всеки случай“.
— Няма да стане, Еленче — отвърна спокойно Йорданка Емилова, докато събуваше обувките си и грижливо ги нареждаше на шкафа. — Имам пълно право да съм тук. Синът ми остави най-хубавите години от живота си в този дом. А и ти след развода заживя прекалено добре. Време е справедливостта да бъде възстановена.
— Каква справедливост? — Елена пристъпи към нея и усети как яростта я залива отвътре. — Георги не е дал нито лев за този ипотечен кредит! Разведени сме от две години. Жилището беше купено с парите на родителите ми още преди брака ни. На негово име имаше само дял, от който той доброволно се отказа срещу издръжката! Вие нямате никакво място тук.
— По документи може и така да изглежда — свекървата приглади косата си пред огледалото в коридора и огледа Елена с неодобрение. — Но ако говорим по съвест, Георги остана с празни ръце. Живее под наем в една стая в споделен апартамент, хваща каквато работа му падне. А ти? Погледни се само. Направила си ремонт, сменила си колата, записала си детето в частна детска градина. Откъде са тези пари, Елена? Сигурно не си се издължила както трябва на бившия си мъж. Затова дойдох да поживея при вас. Ще помагам за внучката, а междувременно ще следя и разходите.
— Внучката ви е на шест години, а последно я видяхте, когато навърши три! — Елена грабна телефона си. — Сега ще извикам полиция. Намирате се в чужд дом без разрешение.
— Обаждай се, щом искаш — подсмихна се Йорданка Емилова и с увереност влезе в дневната, където се настани на дивана. — На полицията ще кажа, че съм дошла при родната си внучка по покана на баща ѝ. Георги ще го потвърди. Искаш ли да направим цирк пред целия вход? Няма проблем. Само че няма ли да те е срам от съседите? Нали си ни много примерна, голяма началничка във фирмата си.
Елена свали телефона надолу. Ударът беше точен. Да се впуска в разправия със скандална възрастна жена пред съседите, а още по-малко пред шестгодишната Габриела, която в момента беше у своя приятелка, беше последното, което искаше. Трябваше да подходи по-хитро, но нервите ѝ вече се късаха.
— Давам ви точно трийсет минути да си съберете торбите и да си тръгнете — произнесе Елена бавно, дума по дума. — В противен случай сменям ключалките още сега. Майсторът може да бъде тук след половин час.
— Няма да дойде — Йорданка Емилова извади от джоба си плетена салфетка и я разстла върху холната масичка, сякаш вече се беше нанесла. — Аз вече говорих с домоуправителя. Обясних му, че съм твоя майка, че съм пристигнала на гости, а ти искаш да сменяш ключалките, защото временно не си на себе си. Той ме разбра и застана на моя страна. Така че седни спокойно, Еленче. Очаква ни дълъг разговор.
Елена влезе в стаята и се отпусна в креслото срещу свекърва си.