Вечерта Александър реши да се прави на оскърбен до дъното на душата. Влезе в кухнята точно когато разопаковах новия лъскав оверлог, застана на прага със скръстени ръце и отсече:
— Направи ме за смях пред майка ми. Заради твоята стиснатост те изгубиха пари.
Оставих книжката с упътването на масата. Изправих се и пристъпих към него толкова близо, че нямаше къде да скрие погледа си.
— Днес ти не помагаше на майка си. Закара ме до банкомата като портмоне на два крака, защото си решил, че можеш да разполагаш с моя труд. Запомни го добре: следващия път ще закараш само себе си — право към разговора защо изобщо ми е нужен такъв съпруг. И това не е заплаха, Александър. Това е положение на нещата.
Самоуверената му поза се стопи за секунди. Обърна се мълчаливо и се прибра в стаята. До края на вечерта не каза нито дума.
На другата сутрин открих отделна сметка и започнах да превеждам там всички приходи от бъдещите поръчки. Общата карта оставих единствено за сметки и храна.
— Щом бъркаш моята банкова карта със семейната касичка на Жанета Ковача, достъпът ти приключва — обясних му спокойно. — Свиквай да живееш без чужд ПИН код.
През нощта телефонът ми изписука. Съобщението беше от Жанета Ковача: „Провали дълго чаканата почивка на две болни жени. Бог ще те съди.“
Усмихнах се сухо и написах отговор:
„Не, Жанета Ковача. Просто отказах да финансирам чуждата наглост. Лека нощ. И кажете на Илиана Маришкиа, че скоро ще ми трябва помощничка — плащам като за стажант.“
Два дни по-късно Александър сам донесе вкъщи кутия с качествени конци и консумативи за оверлога. Остави ги на масата и промълви:
— Държах се като пълен глупак. Нито като син. Нито като мъж. По-скоро като куриер на мамините желания.
— Куриер е честна професия — отвърнах студено. — А ти тогава беше само преводач на чужда безочливост.
От онзи ден Александър не посмя да произнесе „на мама ѝ трябва спешно“ никъде наблизо до банкомат. А Жанета Ковача научи урока си твърдо: ако се опиташ да си купиш почивка с парите на снаха си, има сериозна вероятност почивката внезапно да стане на снахата. Или изобщо да не се случи.
Месец по-късно на един базар продадох първите си пет изделия, взех още три поръчки и за първи път от много време внесох у дома пари, които не миришеха на одобрението на Александър, а на моя собствен труд.
Защото чуждите мечти не се теглят от банкомат. Дори когато на мама много спешно ѝ трябват.