Пристъпих половин крачка напред и, преди Жанета Ковача да се усети какво става, внимателно, но достатъчно твърдо измъкнах папката с разписката от пръстите ѝ.
Не ми трябваше много, за да разбера. „Гореща“ оферта за почивка в служебна балнеобаза. За двама души. Двойна стая лукс, пет хранения на ден, лечебна кал, процедури. Капарото наистина беше платено. А останалата сума, както личеше, те бяха решили да приберат от моя портфейл.
Защото скъпият ми съпруг Александър, който прекрасно знаеше до последния лев колко съм събрала за оверлога, вече беше дал обещание на майка си: „Тя днес така или иначе ще тегли парите, аз ще я закарам.“
Замисълът беше направо блестящ в своята дребнава подлост. Да ме докара „случайно“ до банкомата, уж между другото, после да ме изправи пред свършен факт — пред майка си и пред куп непознати. Очевидно разчитаха, че възпитаната снаха ще се засрами да вдигне скандал на публично място и кротко ще плати нечия чужда почивка.
Семейният бюджет е чудно изобретение. Когато парите ти трябват на теб, изведнъж стават „общи средства“ и „трябва да се обсъди“. Но щом неговите роднини поискат нещо, всичко се превръща в „морален дълг“, за който не се задават въпроси.
Погледът ми попадна върху второто име в документа. Илиана Маришкиа. По-малката сестра на Александър, на тридесет и девет години, чиято най-значима житейска титла беше „мамината радост“. На работа Илиана Маришкиа никъде не се задържаше повече от три месеца, но за сметка на това редовно се изморяваше от жестокостта на ежедневието.
Вдигнах очи към свекърва си и попитах кратко:
— За кого е тази почивка?
Жанета Ковача започна да мига учестено.
— Как за кого? За мен и за Илиана Маришкиа. Детето е съсипано, има нервно изтощение от търсенето на работа… Невенче, нали сме семейство!
Кимнах бавно и прибрах портфейла обратно в чантата си. После дръпнах ципа. В настъпилата тишина звукът прозвуча почти като изстрел.
— Чудесно. Щом парите са мои, значи и мястото в базата е мое. Отиваме в агенцията и прехвърляме мястото на Илиана Маришкиа на мое име. Аз също съм уморена — само че не от работа, а от безкрайното търсене на здрав разум във вашето семейство.
Свекърва ми оздравя на секундата. Жанета Ковача се изпъна, а в гласа ѝ се появи метален звън, достоен за казармен старшина:
— Какви ги говориш?! Какво прехвърляне? Това е нашата почивка! Илиана Маришкиа вече си стяга багажа!
— Тогава и парите са ваши — отвърнах спокойно и ѝ върнах папката с разписката. — Приятна почивка.
Александър почервеня до корените на косата си; безупречният му план се разпадаше пред смаяните хора от опашката пред банкомата.