– Павел Родопски вече ни даде ключа, така че отключвай къщата и не прави сцени – заяви Десислава Валентинова. – Утре се нанасяме. Две стаи ще са за нас, навесът ще е за Антон Борисов и инструментите му, а ти и без това ходиш там само през уикендите.
Илиана Вълкова беше пуснала разговора на високоговорител. До хладилника в кухнята стоеше съпругът ѝ Павел Родопски и прекалено съсредоточено разглеждаше вратата му, сякаш за пръв път забелязваше магнита от Шумен.
– Павел Родопски ви е дал ключ от моята къща? – попита Илиана Вълкова.
Десислава Валентинова се изсмя толкова отчетливо, че дори Павел Родопски нямаше как да не чуе.
– От семейната ви къща, Илиана Вълкова. Стига вече с това „мое“ и „твое“. Ти си жена на брат ми, не някаква чужда жена. Ние сме с деца, договорът за квартирата ни изтича и трябва някъде да живеем.
– Тогава си намерете жилище – отвърна Илиана Вълкова. – В моята къща няма да се местите.
Павел Родопски веднага вдигна глава.
– Илиана Вълкова, не започвай. Десислава Валентинова не го иска от хубав живот.
– Тя не иска. Тя ме уведомява.
– Защото вече сме го обсъдили – намеси се бързо Десислава Валентинова. – Мама каза, че девет ара само за теб са прекалено много. Къщата е голяма, 96,4 квадрата, няма да се счупиш. На Полина Стоянова ѝ трябва отделна стая, Николай Живков също има нужда от място, а Антон Борисов ще оправи двора. Накрая и благодарна ще бъдеш.
Илиана Вълкова погледна към Павел Родопски. Той извърна очи.
Точно тогава всичко ѝ стана ясно. Сестрата на мъжа ѝ не беше измислила преместването внезапно. Къщата вече ѝ беше обещана. Без Илиана Вълкова. Зад гърба ѝ. С ключ, разпределени стаи и навес, който Антон Борисов вероятно отдавна беше превърнал наум в склад за безкрайните си инструменти.
– Десислава Валентинова, утре на портата ще ви посрещне отказът на собственика – каза Илиана Вълкова. – Ако се опитате да влезете, ще извикам полиция.
За миг в слушалката настъпи тишина. После Десислава Валентинова избухна в рязък смях.
– Полиция срещу роднини? Е, показа си истинското лице. Павел Родопски, чуваш ли жена си?
Павел Родопски чуваше. И за първи път тази вечер спря да се преструва.
– Илиана Вълкова, прекаляваш. Хората са с деца.
– Хората имат родители, работа, съпруг и задължение сами да си решават проблемите.
– Говориш така, сякаш са ти чужди.
– За моята къща те са чужди наематели без право да влязат.
Павел Родопски удари с длан по масата. Не силно, по-скоро за да вдигне шум.
– Осем години сме женени. И аз съм ходил там, и аз съм помагал, и аз имам думата.
– Ходил си – да. Но право да се разпореждаш с къщата нямаш.
Той се изправи така, сякаш беше получил шамар, макар Илиана Вълкова да беше казала само истината. Извънградската къща във вилното сдружение „Бреза“ ѝ беше прехвърлена с договор за дарение през май 2019 година. И имотът, и парцелът бяха записани на нейно име. Павел Родопски се появи по-късно. Първо идваше като гост, после започна да кани приятели, а накрая даде резервен ключ на майка си „за всеки случай“. Тогава Илиана Вълкова реши да не прави скандал заради един ключ.
Сега този „всеки случай“ пристигаше под формата на Десислава Валентинова, съпруга ѝ Антон Борисов, двете им деца и автомобил, натъпкан с вещи.
– Заради една вила ли искаш да съсипеш отношенията? – попита Павел Родопски.
– Това не е вила за цялото ви семейство. Това е моята къща.
– Пак документи и хартийки.
– Да. Защото на думи вие вече сте си поделили всичко.
Павел Родопски грабна якето си от облегалката на стола.
– Отивам при мама. Като се успокоиш, ще се обадиш. Десислава Валентинова утре така или иначе ще дойде, а ти няма да правиш цирк пред децата.
– Няма да правя цирк. Ще го документирам.
Вратата се тръшна след него. Илиана Вълкова остана сама в кухнята, но за пръв път тази вечер ѝ олекна. Не беше спокойствие. Не. Просто вече беше очевидно, че с увещания това няма да се оправи.
Тя извади от шкафа папката с документите: договора за дарение, справката от Имотния регистър, кадастралния номер на парцела, квитанциите за къщата. После отвори съобщенията. Десислава Валентинова вече беше изпратила ново: „Поръчали сме камионче за утре. Ако направиш истерия, ще тежи на твоята съвест.“
След него дойде и съобщение от Павел Родопски: „Аз ѝ дадох ключа. Не ме излагай.“
Илиана Вълкова направи снимки на екрана, изпрати копия на собствената си електронна поща и набра районния инспектор Васил Любомиров. Номерът му беше останал в телефона ѝ от миналогодишния случай във вилната зона, когато на съседите им разбиха навеса.
Васил Любомиров я изслуша без излишни емоции и веднага отдели семейните крясъци от фактите.
– Вие ли сте собственик на къщата и парцела?
– Да.
– Те регистрирани ли са там? Живели ли са постоянно? Има ли договор за наем или писмено съгласие от ваша страна?
– Не. Няма нищо такова.
– Тогава утре дръжте документите при себе си. Ако пристигнат и започнат да отключват портата или да внасят багаж въпреки изричния ви отказ, звънете в дежурната част. Не се блъскайте, не дърпайте ключове, не спорете с хамалите. Просто кажете ясно, пред свидетели, че не давате съгласие за влизане и живеене в имота.
– Те ще викат, че това е семеен спор.
– Нека викат. Полицията не решава на кого се полага имотът.