Полина с яд тъпчеше в чантата буркани с туршии и мариновани зеленчуци. Кухнята беше заприличала на временен склад преди заминаване: върху масата се издигаха пликове, термос, малка аптечка и още куп дреболии. Калин се беше облегнал на касата на вратата със скръстени пред гърдите ръце и наблюдаваше жена си с раздразнение, което изобщо не успяваше да прикрие.
— Пак тази робия — изсъска той. — Нормалните хора отиват на море, а аз като наказан трябва да поливам лехи и да храня комарите.
Полина не му отвърна. Отдавна беше свикнала Калин да приема всяко ходене до вилата като лично унижение. Преди се опитваше да обяснява, да го убеждава, да се оправдава. Сега просто мълчеше.
В кухнята величествено се появи Снежана Стоянова. Свекървата хвърли един преценяващ поглед към чантата, сви устни и веднага измъкна оттам бурканче разтворимо кафе.
— А това пък за какво ти е? На вилата има чист въздух, природа, а ти мъкнеш тази отрова. Аз съм ти сложила билкова смес — с мента и риган. Полезна е за тена, успокоява и нервите. Калине, кажи ѝ и ти.
— Мамо, остави я — измърмори Калин. — Нека прави каквото иска.
Но Полина забеляза как очите му се плъзнаха към телефона, оставен на перваза. Апарата избръмча, екранът светна. Калин го грабна рязко и излезе в коридора, като внимателно притвори вратата след себе си.
Полина наостри слух. През последните седмици мъжът ѝ се държеше необичайно: прибираше се късно, криеше телефона си, а предишния ден тя случайно беше видяла в джоба му касова бележка от скъп ресторант, макар той да твърдеше, че е бил на служебно съвещание. Направи се, че подрежда пликовете, после безшумно се приближи до вратата.
През тънката дървена плоскост до нея достигна гласът му — мек, нежен, почти гальовен, напълно различен от обичайния му тон.
— Камели, липсваш ми. Ще дойда през уикенда. Вилата ще бъде изцяло на наше разположение, майка ми ще помогне. Документите са почти готови, не се тревожи. Всичко ще прехвърлим. А с тази… ще се оправим. Тя дори не подозира.
В Полина сякаш нещо се скъса. Отдръпна се от вратата и с омекнали колене се върна при масата. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че пулсът кънтеше в ушите ѝ. След минута Калин отново влезе в кухнята, с едва забележима усмивка в ъгъла на устните.
— От работата звъняха. Някакви проблеми с отчетите — подхвърли той небрежно.
— Ясно — каза тихо Полина и започна да сгъва кърпи, макар пръстите ѝ да трепереха.
Цялата нощ не можа да мигне. В главата ѝ непрекъснато се въртяха откъсите от подслушания разговор: „Камели“, „ще прехвърлим“, „ще се оправим“. Значи имаше любовница. Значи зад гърба ѝ се подготвяше някаква измама с вилата. А свекърва ѝ знаеше и помагаше. Полина стисна юмруци. Смятаха я за празно място, за човек, когото могат да използват и да изхвърлят. Добре. Щеше да се види кой накрая ще се смее.
На сутринта, щом Полина влезе в кухнята, Снежана Стоянова веднага се залепи за нея.
— Полинке, много си бледа днес. Лошо ли спа? Аз сякаш го усетих — запарих ти мента. Изпий я и всички глупости ще ти излязат от главата.
Тя ѝ подаде чаша с мътна билкова отвара. Полина я побутна настрани.
— Благодаря, по-късно ще пия чай.
— Какво значи по-късно? Пий сега. За здравето си трябва да мислиш, ти още дори не си родила като хората. А с такова отношение и това няма да стане. Калин се уморява, нужен му е покой, а ти все тичаш по свои си работи. И вечерята вчера пак беше пресолена. Добрата жена пази мъжа си, а не препуска Бог знае къде.
В този миг в кухнята се появи Калин. Свекърва ѝ го погледна многозначително.
— Калине, само я виж. Налива се с онова гадно кафе на литри, после се оплаква от сърце. Поне за семейството да беше помислила.
— Мамо, стига вече — прозя се Калин. — Полина се старае, виждам го.
— Старае се? О, не ме разсмивай. При такива като нея старанието е само за пред хората. Истинската жена върши своето тихо и гледа мъжа си в очите.
Полина стисна зъби. Снежана Стоянова очевидно проверяваше докъде може да стигне, колко обиди ще преглътне снаха ѝ без да отвърне. Но в погледа ѝ имаше и нещо друго — студено, пресметливо, почти тържествуващо. Тя знаеше. Със сигурност беше наясно с намеренията на сина си и предварително се наслаждаваше на развръзката.
Когато Калин влезе в банята, Полина взе телефона си и набра Зорница. Зорница работеше в същата фирма като Калин, в счетоводния отдел, и имаше една особеност.