Надежда Мартинова не просто прекрачи прага на жилището ни — тя се завинти вътре, сякаш пробиваше стената, понесла пред себе си огромен сак като таран.
След нея, влачейки крака в изтъркани маратонки, се домъкна Ива Цветанова. Беше окичена с три раници и носеше сгъваем обръч, сякаш се преселваше за цял сезон, а не идваше „за малко“.
— Ясмина, душице моя, само за две седмици сме, най-много! При Ива тръбите гръмнаха, всичко е наводнено чак до мазето! — занарежда свекърва ми, без дори да си направи труда да събуе обувките си в антрето.
Аз стоях като закована на прага на кухнята. В ръката си стисках чаша с прекалено силно и непоносимо горчиво кафе — единствената ми броня срещу действителността в този момент.
Георги Борисов се появи от стаята и припряно пое една от раниците на сестра си, като упорито отбягваше погледа ми. Беше толкова очевидно как се опитва да се слее със закачалката, само и само да не срещне очите ми.
— Георги, ти ми каза, че ще минат само да пием чай — произнесох аз с подозрително равен глас, тих и напрегнат като бучене на трафопост преди авария.
— Е, Ясмина… наистина е извънредна ситуация. Няма да ги оставя да спят на гарата — измънка мъжът ми и започна да отстъпва навътре по коридора.
Междувременно Надежда Мартинова вече се държеше така, сякаш апартаментът е неин от години. Отвори шкафа в антрето и безцеремонно натъпка палтата ми в единия ъгъл. После извади от бездънния си сак някакъв невъобразим халат, обсипан с кошмарни розови рози, и започна да се преоблича направо там.
— На Ива ѝ трябва спокойствие. Едва-едва започва да се съвзема след онзи предател, художника — обяви свекърва ми, без изобщо да забелязва, че аз съм застинала като статуя.
По същото време Ива вече беше открила купата с плодове. Захапала ябълка, тя шумно мляскаше и оставяше лепкави следи по лъскавата повърхност на масата.
Само три часа бяха достатъчни уютното ми убежище да заприлича на склад към битпазар. Навсякъде се търкаляха тубички с мазила на Ива, мръсните ѝ чорапи и купища лъскави списания за „откриване на женската сила“.
Надежда Мартинова успя дори да пренареди всички бурканчета с подправки в кухнята, като обясняваше, че така било „по-разумно за храносмилането“.
Аз седях в креслото и гледах как свекърва ми делово оглежда нашата спалня. Там беше новият ми ортопедичен матрак, за който бях плащала цели три месеца.
— Така, Георги, донеси възглавниците тук — нареди тя и потупа с длан моето място за спане. — Детето ще легне тук, а ти отивай на постелка.
В този миг усетих как вътре в мен нещо тежко се завърта, като огромно чугунено колело.
Георги застина на прага с наръч спално бельо в ръце и ме погледна с безмълвна молба: „Потърпи, нали ми е майка.“
— Надежда Мартинова, струва ми се, че сте объркали стаята — казах бавно и се изправих, а подът под краката ми сякаш започваше странно да вибрира.