за да ги вложиш в чисто нов джип за себе си. Само че свекър ми е прозрял номера ти и ти е посочил изхода. Затова не ми играй ролята на великодушен спасител, загрижен за чуждо кръвно и климат. Истината е проста — отрязали са ти пътя към парите.
Калин рязко скочи от дивана. Самоувереността, с която беше влязъл, се изпари за миг. На нейно място остана само трескавата паника на човек, хванат на местопрестъплението.
— Ти си разбрала всичко погрешно! Баща ми е възрастен, объркал е нещата… Това бяха само някакви предварителни разговори…
— Не ме интересува как ще ги наречеш — прекъснах го равнодушно и също се изправих. — Омръзна ми да живея до теб сред постоянни лъжи. Ултиматуми, натиск, извиване на ръце… Това не е семейство, Калин. Това е най-обикновено използване. Когато ми крещеше за развод, си мислеше, че ме поставяш на мястото ми. А всъщност ми даде точно онова, което отдавна чаках — изход.
— Елена, стига, какъв развод сега… Ние сме зрели хора… — промълви той и посегна да хване ръката ми.
Отдръпнах се една крачка назад.
— Именно защото съм зрял човек, повече няма да прахосвам живота си с теб. Не чаках да ти мине, нито да размислиш. Молбата за развод подадох през електронния портал още същата вечер, когато ми постави условието. Би трябвало вече да си получил известие. Жалко, че си бил толкова зает да си избираш кола, че не си погледнал пощата си.
Минах към коридора и отворих вратата на вградения гардероб. После избутах в средата на антрето два големи куфара, приготвени още през деня, докато той беше на работа.
— Багажът ти е събран. Оставила съм само четката ти за зъби в банята, можеш да я вземеш. Ключовете от апартамента ми остави на шкафчето.
Той стоеше насред коридора като изгубен. Жалък, объркан, с поглед, който ту се спираше върху закопчаните ципове на куфарите, ту върху напълно спокойното ми лице. Най-сетне разбра, че това не е сцена, не е изблик, не е поредна кавга. Това беше край. Въжето, за което години наред дърпаше, уверен, че ще ме накара да се подчиня, вече не съществуваше.
След десет минути вратата се затвори зад него. А в стаята останаха само избледнелите сенки на вчерашните ми страхове и тревоги.