— Какво прави тази ръждясала емайлирана кофа върху печката ми?!
Ключовете от кросоувъра се изплъзнаха от ръката на Мила и цопнаха направо в локвата мръсна вода, събрала се в антрето от нечии огромни галоши.
Тя застина на прага на извънградската си къща — мястото, в което беше наляла четири години от живота си и всичките си спестявания. Вътре я удари тежка, задушлива смес от миризма на варено зеле, евтин прах за пране и капки за сърце.
От кухнята, влачейки изтъркани чехли по скъпата кварцвинилова настилка, се появи Тодорка Филипова. Беше облечена в избелял халат на грозни цветя, а в ръката си стискаше черпак. Зад нея, опитвайки се да скрие поглед зад вратата на хладилника, се мяркаше Антон.
— Мила, по-тихо с тоя тон — изсъска свекървата и съвсем невъзмутимо разбърка нещо в съда на котлона. — Това не е кофа, а казан за изваряване на пране. Водата ви тук е твърда, пералнята не изплаква добре всичката химия. Аз за здравето на сина си мисля.
— Вие сте съсипали стъклокерамичния плот! — Мила пристъпи напред, усещайки как гневът започва да кипи в нея. — А къде са туите ми? Къде са шестте туи „Смарагд“ покрай оградата, госпожо Филипова? Всяка струваше по триста лева!
— Ония метли ги отсякох — отвърна старицата спокойно. — Правеха прекалено много сянка. Антон вече копае там лехи за зимен чесън. Земята не бива да стои празна, Мила. Грях е.
— Антон копае? — Мила стрелна съпруга си с бесен поглед. — Антоне, няма ли нещо да ми обясниш? Бяхме се разбрали майка ти да дойде за уикенда, за да види къщата. А аз намирам в коридора три вързопа с вехтории от соца и разсад по первазите!
Антон най-сетне затвори хладилника. Притеснено потърка врата си, по който имаше следи от пръст.
— Миличка, обстоятелствата се промениха. На мама ѝ е трудно в онзи стар апартамент на петия етаж. Годините си казват думата, ставите я болят. Решихме да остане тук през зимата. Къщата е сто и четиридесет квадрата, има газово котле. Място ще стигне за всички.
— Вие сте решили? В моята къща? В тази, която аз строих с мои пари, докато ти три години „търсеше себе си“ на дивана, преди най-после да се хванеш на работа в склада?
— Вие сте законно семейство, Мила! — изрева Тодорка Филипова и заплашително размаха черпака.
Капка мътна вода падна върху снежнобелия перваз.
— Половината от всеки пирон тук принадлежи на Антон. А щом е негово, значи и аз имам право. Аз съм му майка. Ще живея в стаята за гости на първия етаж. Дизайнерските ти каталози вече ги изнесох в гаража, освободих рафтовете за бурканите.
Мила усети как ноктите ѝ се забиват в дланите. Тази къща беше нейното убежище, нейното място за сила; всяка плочка, всеки метър подово отопление беше избирала сама, пресмятайки бюджети вечер след работа.
— Антоне, взимай чувалите — произнесе тя с леден глас, от който подчинените ѝ в службата обикновено получаваха нервен тик. — Събираш вещите на майка си, а заедно с тях и своите. Измитате се и двамата. Веднага.
— Мила, не прави глупости! Къде ще ходим по тъмно? — заскимтя Антон и пристъпи към жена си. — Хайде да седнем, да изпием по един чай. Мама е опекла пирожки с дреболии…
— Аз дреболии не ям. За закуска ям предатели — Мила свали палтото си и внимателно го закачи на куката, като се постара да не докосне вонящото яке на свекърва си. — Давам ви десет минути да си съберете багажа. После викам охраната и ще ви изведат навън.