— Наистина умилителна увереност в нашето гостоприемство.
— Престани вече с тези подигравки! — избухна Николай Георгиев. — Мама просто се опитва да се нагоди така, че да не ни създава излишни грижи! А ти се хващаш за всяка дреболия!
Елена пое бавно въздух и наум преброи до десет. Разговорът очевидно беше стигнал до задънена улица. Николай Георгиев упорито отказваше да види същината на проблема и превръщаше всичко в емоционална драма.
— Николай, казвам ти го за последен път — произнесе тя спокойно, но отчетливо. — Готова съм да помогна на майка ти. Но как точно ще стане това, решаваме двамата. А майка ти няма да се нанесе в моето жилище без моето съгласие. Точка.
Той я изгледа така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Значи окончателно отказваш да приемем майка ми?
— Отказвам да приема нещо, което ми се налага насила — поправи го Елена. — И настоявам за най-елементарно уважение към мен като собственик на този дом.
Николай Георгиев мълча дълго. После кимна бавно.
— Ясно. Тогава мама все пак ще дойде утре сутринта. А после ще видим.
Елена не повиши тон. Не тръшна врата, не се разплака. Но в гласа ѝ се появи такава стоманена нотка, каквато мъжът ѝ никога досега не беше чувал. Тя се изправи от масата и застана срещу него, гледайки го право в очите.
— Николай, слушай ме много внимателно — каза тя бавно и твърдо. — Утре в моя дом няма да има никакво нанасяне. Нито вдругиден. Нито след седмица. Никога. Докато аз не дам съгласието си.
Той се засмя нервно, сякаш се опитваше да разсее напрежението.
— Добре, добре, не прави сцени. Майка ми ще оправи всичко. Ще видиш — след няколко дни сама ще се радваш, че имаме такава домакиня вкъщи.
Елена не отвърна с усмивка. Напротив, лицето ѝ стана още по-сериозно.
— Не си ме разбрал, Николай — каза тя след кратка пауза. — Сега ти давам избор. Или живеем тук двамата като нормално младо семейство. Или събираш нещата си и отиваш при майка си. Трети вариант няма.
Николай Георгиев се втренчи в нея, сякаш пред него стоеше напълно непозната жена. Устата му остана леко отворена от изумление.
— Сериозно ли говориш? — попита тихо. — Поставяш ми ултиматум?
— Просто ти показвам възможните варианти — отвърна Елена без да трепне. — Решението е твое.
Той сбърчи чело и извърна поглед. За пръв път от началото на връзката им сякаш осъзна, че срещу него не стои послушно момиче, което се старае да угоди на всички, а зряла жена със собствени граници. Челюстта му се стегна, а между веждите му се вряза дълбока бръчка.
— Не предполагах, че можеш да бъдеш толкова… непреклонна — промълви Николай Георгиев. — Мама не ти е направила нищо лошо. Тя просто има нужда от помощ.
— Непреклонност е да решаваш вместо друг човек, без дори да го попиташ — каза Елена. — А грижа е да предложиш помощ и да изчакаш дали другият ще се съгласи.
За няколко минути в апартамента се възцари напрегната тишина. Николай Георгиев гледаше през прозореца и преглъщаше чутото. Елена безмълвно започна да разтребва чашите от предишния ден, останали непокътнати след сватбеното тържество. Кристалът звънна леко в ръцете ѝ и напомни за вчерашния празник, който сега изглеждаше почти нереален и много далечен.
Всяко нейно движение беше спокойно, премерено и уверено. Тя събра салфетките, изтри трохите, подреди съдовете. Обикновена домакинска работа, но в нея имаше нещо окончателно, като мълчаливо решение. Елена ясно показваше: готова е да продължи живота си с него или без него, но само при условия, които не унищожават достойнството ѝ.
Николай Георгиев я наблюдаваше и постепенно започваше да разбира, че може би тя не блъфира. Дали наистина беше способна да се раздели с него още на втория ден след сватбата? Всичко в поведението ѝ говореше, че думите ѝ не са празна заплаха. Нямаше сълзи, нямаше истерия, нямаше отчаян опит да се търси компромис на всяка цена. Имаше само ясна позиция и очакване той да направи своя избор.
Изведнъж мъжът се изправи от масата. Елена застина за миг с чаша в ръка, очаквайки той да тръшне вратата и да отиде при родителите си, за да се оплаква от неблагодарната си жена. В ума си вече си представяше обажданията на Галина Стоянова, обвиненията, че руши семейството, че няма сърце, че не уважава възрастните.
Но Николай Георгиев не тръгна към изхода. Спря по средата на кухнята, дишайки тежко, очевидно разкъсван от вътрешна борба. Пръстите му се свиваха в юмруци и после отново се отпускаха, а погледът му неспокойно обхождаше стаята.
— Разбираш ли, че ме поставяш в невъзможно положение? — проговори най-сетне пресипнало. — Какво да кажа на майка си? Че жена ми я гони от дома ни?
— Много просто — отвърна Елена, като продължи да изплаква чашите. — Кажи ѝ, че си избързал с решението и не си взел предвид мнението на съпругата си. И че двамата ще намерите друг начин да помогнете на Галина Стоянова.
— Мама ще бъде потресена. Нещата ѝ вече са събрани, дори колата е уговорила…
— Тогава нека вещите ѝ си останат у тях — сви рамене Елена. — Или при баща ти, щом там всъщност няма никакъв ремонт.
Николай Георгиев помрачня. Лъжата за ремонта сама беше излязла наяве и вече беше безсмислено да се измислят нови обяснения.
— Елена, не може да си толкова категорична. Нека измислим някакъв компромис. Мама ще поживее само месец, докато си намери нещо подходящо…
— Николай — прекъсна го тя, — ти все още не разбираш главното. Не става дума за срока. Дали е месец, седмица или три дни, няма значение. Въпросът е, че решението е било взето без мен. В моя дом това повече няма да се случва.
Тя прибра чистите чаши в шкафа и се обърна към него.
— Нямам нищо против майка ти като човек. Но имам против някой да се разпорежда с имота ми и с живота ми. Дори да е съпругът ми. Дори да е свекърва ми. Разбираш ли разликата?
Николай Георгиев кимна бавно. На лицето му се четяха едновременно разочарование, объркване и безпомощност. Изглеждаше като човек, свикнал майка му винаги да получава онова, което иска, а всички около нея да се съобразяват с желанията ѝ.
— А ако мама се обиди и повече не поиска да говори с нас? — попита той тихо.
— Това вече ще бъде нейно решение — спокойно отвърна Елена. — Възрастните хора сами избират как да реагират в подобни ситуации.
Николай Георгиев сложи ръце зад гърба си и закрачи из кухнята.
