„Моите пари са си мои“ каза той с хлад, а тя замръзна с ботуш в ръка

Несправедливо и егоистично, но тъжно познато.
Истории

Нито чорапи, нито бельо. „Вече сам, миличък. Нали бюджетът ни е отделен.“

Още през втория месец Александър започна да усеща, че неговата „европейска“ система не работи точно както си я беше представял.

— Елена, къде ми е киселото мляко?

— Твоето ли? Аз купих за себе си и за децата. Твоето не беше в списъка.

— Ами… мислех, че ще вземеш и за мен.

Погледнах го с най-невинното си изражение.

— Александър, ще ми преведеш ли половината от цената? Или как точно го правим?

Той само изсумтя, обърна се и излезе от кухнята.

На третия месец вече сам поиска да се върнем „както преди“ — към общите пари.

— Елена, дай да спрем с тази глупост. Нещо не е наред така.

— Не — отвърнах спокойно. — Ти беше прав. Много е удобно. Всеки сам за себе си, както настояваше. По европейски.

— Елена, стига вече!

— Александър, преди месец ми крещеше, че съм ти на врата. Аз просто изпълнявам желанието ти. Не искам повече да ти тежа.

Той се нацупи. И то за дълго.

А на шестия месец дойде моментът, за който вътрешно се бях подготвила.

Във фирмата му започнаха „оптимизации“. Понижиха го. Заплатата му падна до около 1900 лв. Прибра се вкъщи посивял.

— Елена, имам проблеми в работата…

— Съжалявам, мили.

— Трябва веднага да се върнем към общия бюджет. Не мога да издърпам сметките, колата, „Гражданската отговорност“… Имам и кредитна карта, Елена. Взимах пари за ремонта, помниш ли?

Помнех. Ремонтът беше за неговия гараж. Аз нямах нищо общо с него.

Взех калкулатора и седнах срещу него. Без истерия. Без повишен тон.

— Александър, хайде да сметнем. Честно, както ти обичаш. За тези шест месеца аз съм дала за храна 1680 лв. За децата — 1340 лв. За мои дрехи — нула, носех старите. Общо за семейството съм похарчила 3020 лв. от моя „дребен“ доход.

— А аз да не би нищо да не съм плащал?

— Плащал си сметките — 960 лв. за половин година. И това е всичко, Александър. Колата е твоя, ипотеката е изплатена, други семейни разходи не си поемал. Разликата е 2060 лв. в моя полза.

— Ти… ти си записвала всичко?!

— Нали сам каза — по европейски. Европейците си водят сметки, Александър.

Продължение на статията

Животопис