От този ден нататък започнах да смятам. Без сцени, без обяснения. Просто тихо пресмятах и също толкова тихо заделях.
Той не подозираше и още нещо: средният ми месечен доход беше около 4400 лв. Никога не съм го размахвала пред очите му. Парите постъпваха по отделна карта, която Александър не беше виждал нито веднъж. За дома превеждах моите „скромни“ 800–1000 лв., а той ги приемаше с великодушното изражение на човек, който прави услуга, и с репликата: „Е, поне нещо.“
И така настъпи вечерта на Великото Разделяне на Бюджета.
— Нека го направим като зрели хора — казах аз и отворих лаптопа. — Ще направя таблица. Ще запишем кой за какво отговаря.
— Давай — протегна се той на дивана с физиономия на победител. — Сметките за ток, вода и вход ги поемам аз. Все пак съм мъж. Кредита вече го изплатихме. Храната — наполовина. Заниманията на децата — наполовина. Дрехите — всеки сам.
— А колата?
— Колата си е моя. Аз я карам.
— Чудесно. А жилището?
— Апартаментът е на мое име, помниш, нали? — усмихна се снизходително. — Но ти живееш тук, така че няма от какво да се тревожиш.
— И не се тревожа, Александър. Изобщо.
Той ме изгледа с подозрение, но мъжката гордост, нали знаете, не му позволи да попита нищо.
Онази нощ спах като бебе. За първи път от години.
През първия месец Александър направо се наслаждаваше на новия ред. Ходеше наперен из къщи.
— Елена, твоята половина за храната е 290 лв. Преведи ми ги.
— Веднага, мили.
— Ели, на Борис му трябват маратонки. Делим ги — по 90 лв. от всеки.
— Разбира се, Александър.
Плащах. Без възражения. Усмихната. А той сияеше.
Само че междувременно аз спрях да върша куп други неща. Пак мълчаливо.
Вече не купувах любимата му паста Barilla — вземах по-евтина за мен и децата. Той отваряше хладилника, мръщеше се, но не смееше да каже нищо. Нали сам беше въвел отделния бюджет.
Престанах да пера ризите му отделно — хвърлях ги с всичко останало. Едната се сви, друга пусна боя. „Това е твоята риза, Александър, аз нямам отношение, съжалявам.“
Спрях да го записвам при зъболекар, да му напомням за техническия преглед на колата и да му купувам най-обикновените лични дреболии.
