Ключът се завъртя в бравата с неприятно метално стържене. Галина Александрова още не беше успяла да свали палтото си, когато от вътрешността на собствения ѝ апартамент я блъсна тежка миризма на прегоряло олио и загоряла запръжка.
Дъхът ѝ секна на мига. В антрето, върху светлия гранитогрес, накриво бяха захвърлени чужди, изтъркани обувки, по които още личеше полепналата улична мръсотия.
Йорданка Велизарова отново се разпореждаше в дома ѝ. Свекърва ѝ си беше създала навик да идва всеки петък. В началото това се представяше като помощ за вечно заетата снаха, но много скоро тези посещения се превърнаха в безцеремонно завземане на чужда територия.
— Теодоре, хайде, вземи си още едно парченце, направила съм пресни кюфтенца! — долетя от кухнята бодрият глас на гостенката.
Галина Александрова събу обувките си. След десетчасовата смяна в стоматологичната клиника в ушите ѝ още пищеше. Единственото, за което мечтаеше, беше горещ душ и тишина, а вместо това трябваше да върви към звуците на чуждо пиршество в собствения си дом.
Йорданка Велизарова стоеше до печката. Върху елегантната ѝ блуза беше вързана избеляла от пране престилка. Теодор Руменов седеше на масата и усърдно дъвчеше. По брадичката му лъщеше мазнина.
— О, Галина Александрова се прибра — обърна се свекърва ѝ и избърса ръце в вафлена кърпа. — Измий си ръцете и сядай. Сготвих ви, за да не висите през почивните дни пред печката.
Галина Александрова се облегна на касата на вратата.
— Добър вечер, Йорданка Велизарова. Благодаря, но утре смятахме да вечеряме в ресторант.
— Глупости, само пари на вятъра! — изсумтя жената и премести използвания тиган върху чистия плот. — Вкъщи е по-полезно. И по-вкусно. Тези заведения само развалят стомаха. Нали така, синко?
Теодор Руменов измърмори нещо в знак на съгласие, без да се откъсва от храната. В подобни моменти той заприличваше на разглезен тийнейджър, на когото майка му е донесла любимото лакомство.
Галина Александрова пристъпи към мивката, за да си налее вода, но изведнъж застина. В кошчето за боклук лежеше празна бутилка от рядко тиквено масло.
— Йорданка Велизарова — гласът на Галина Александрова леко трепна. — Вие на това масло ли пържихте кюфтетата?
Свекърва ѝ я погледна с искрено недоумение и примигна няколко пъти.
— Ами да. Слънчогледовото ти беше свършило, а това стоеше в шкафа. Мирише малко странно, на семки, но сложих повече чесън и стана съвсем добре.
— Това е студено пресовано масло — каза Галина Александрова с равен, овладян тон. — Купувам го специално за хранителния си режим по препоръка на гастроентеролог. С него категорично не се пържи, защото при нагряване отделя вредни вещества. Вие много добре знаете, че имам проблеми с храносмилането.
В ъгъла се чуваше единствено тихото бучене на хладилника. Теодор Руменов остави кюфтето, вдигна поглед и недоволно сви вежди.
— Галина, защо пак се палиш за нищо? Мама се е старала за нас, половин ден е стояла на крак. Какво значение има на какво ги е изпържила? Вкусни са!
— Точно така — сви устни Йорданка Велизарова. — Искаш да направиш добро, а насреща получаваш само упреци. Голяма работа, едно масълце. Нали не ти е жал за собствения мъж?
Ако възразеше, щеше да излезе дребнава истеричка. Ако замълчеше, щеше сама да даде разрешение това своеволие да продължи. Галина Александрова безмълвно остави чашата, обърна се и отиде в спалнята. Цяла седмица беше работила с пациенти, мечтаейки за спокойни почивни дни. А сега в дома ѝ командваше чужд човек.
Съботната сутрин започна с обвинения. Теодор Руменов обикаляше нервно из хола и закопчаваше ризата си.
— Вчера се държа ужасно — заяви той, като гледаше жена си. — Мама си тръгна разплакана. Наложило ѝ се е да пие лекарства, за да се успокои.
— А аз канила ли съм я да идва? — Галина Александрова седеше в креслото. — Теодор Руменов, не ми трябва готвачка. Мога сама да поръчам храна или да си приготвя това, което ми е позволено да ям. Майка ти мести вещите ми и съсипва скъпи диетични продукти.
— Тя се грижи! — повиши тон съпругът ѝ. — За разлика от теб. Ти все си на работа, а вкъщи е празно като в пустиня.
— Живеем в моя апартамент, аз плащам разходите по колата ни и купувам цялата храна — отвърна Галина Александрова, като произнасяше всяка дума ясно и твърдо. — Заплатата ми е напълно достатъчна, за да спиш спокойно и да не мислиш за сметките за ток.
