Цветелина Радославова никога не се е възприемала като безсърдечна жена. Болеше я – може би дори повече, отколкото собствената ѝ дъщеря. Но беше стигнала до един ясен извод: разногласията така или иначе са неизбежни. Въпросът е само кога ще избухнат. Можеш да протакаш с години и да трупаш напрежение, а можеш да пресечеш всичко от раз. Тя избра второто.
Всичко започна преди почти година. Дъщеря ѝ дойде уж на гости, но всъщност носеше конкретна молба.
— Мамо, мислиш ли, че можем да заживеем заедно? Само временно. Ти сама казваше, че сметките ти идват тежко. Ние ще поемаме повече от половината разходи, ще купуваме храната. Честно и почтено. А междувременно ще събираме пари за собствен дом.
В съзнанието на Цветелина веднага изплува примерът с Десислава Яворова. Тя също бе приютила сина си и снаха си „за кратко“. Това „кратко“ продължи цели три години.
Животът на Десислава се превърна в безкрайна въртележка: след работа я чакаше втора смяна у дома. Готвеше, переше, чистеше, а вместо благодарност получаваше забележки.
— Какво толкова сложно има? Пускаш пастата, стопляш кюфтетата — готово, — недоумяваше синът ѝ.
Снахата пък сякаш не смяташе, че това я засяга.
— Щом ви пречи, оправяйте се сами, — отсичаше тя.
Тогава Цветелина си зададе въпроса дали и нея не я очаква подобна съдба. После махна с ръка — нали има дъщеря, не син. Момичетата уж разбират от ред и чистота. Тя дори се убеди, че при тях всичко ще бъде различно и спокойно.
