„Ще ни пуснеш ли, или ще търкаме изтривалката в коридора?“ изстреля още от прага Светлана Александрова

Безочливото им поведение е жалко и отвратително.
Истории

— Не ми остроумничи! — сопна се Светлана Александрова. — Преди три години Мартин сам слагаше ламината тук! С тези ръце! И первазите той ги ковеше! Ние всичко сме сметнали с калкулатор. Продаваш апартамента, половината сума отива за първоначална вноска на Мартин, а ти си купуваш някоя гарсониера в края на града. За сама жена ще ти е предостатъчно. Така или иначе мъж няма да си намериш, най-много да напълниш жилището с четирийсет котки!

— Светлана Александрова, ламинатът на Мартин безспорно е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО — кимнах сериозно аз. — Само че вашата дързост вече изпреварва инфлацията. В момента ми напомняте на онова Тараканище от Чуковски: мърдате мустачки, настоявате да ви дадат най-ценното, а всъщност сте просто дребна буболечка с грандиозно самочувствие.

— Ах, ти! — задави се тя от възмущение. — Затова и избяга от теб! Седиш си тук и се правиш на много умна! На кого си притрябвала на четирийсет и осем — стара мома с ремарке от книги!

— Мама е права — събра кураж Мартин. — Мария, бъди човек. Аз вече имам семейство. Дете чакам. Не съм ти някой случаен — десет от най-хубавите си години съм ти дал.

— Мартине, твоите „най-хубави години“ ги прекара толкова плътно залепен за моя диван, че още има вдлъбнатина с формата на задника ти. Нея също ли ще включим в подялбата на имуществото? А когато си тръгваше, крещеше, че истинският мъж сам мести планини. Какво стана — планините се оказаха платени, а ипотеката хапе?

— А откъде да изкара пари при тези цени?! Жал ти е, нали?! — писна Ива Александрова и плесна върху масата разпечатан лист.

— Ще си изсъхнеш тук с гордостта си! Ето, донесли сме документ. Споразумение за компенсация за ремонта! Подписваш, че ще изплатиш на Мартин половината стойност на апартамента в пари, иначе ще те влачим по съдилища за вложенията му!

Загледах се в това произведение на юридическия гений. „Споразумение“ — отпечатано, ако се съдеше по бледите ивици, на принтер, който агонизираше някъде в счетоводството на Ива. Първо се засмях тихо. После смехът ми се изля на глас, до сълзи, с отметната назад глава.

Продължение на статията

Животопис