Отвън вече се чуваха разтревожени гласове, а един от съседите ядосано извика, че наистина ще подаде сигнал в полицията, ако скандалът не спре незабавно.
Притисната от обстоятелствата, Евелина отключи. Вратата едва се открехна и Калоян с Милена нахлуха вътре, мъкнейки огромни чанти и куфари, които тряснаха на пода в коридора.
— Сигурно става някакво объркване — опитваше се да запази самообладание Евелина. — Нямам представа за какви договорки говорите. Платила съм наема предварително.
Калоян дори не я изслуша. Той започна грубо да събира вещите ѝ, струпвайки ги на една купчина, без да го интересува къде падат.
С треперещи пръсти Евелина успя да набере Ралица Симеонова и накъсано ѝ обясни какво се случва.
Когато Ралица и Любомир Александров пристигнаха, след като бяха оставили децата при услужлива съседка, в жилището вече цареше пълен хаос. Евелина се опитваше да издърпа дрехите си от ръцете на Милена, която безсрамно ги тъпчеше в сак.
— Ралица, защо брат ти ме гони? Това нормално ли е? Платила съм за шест месеца напред! — гласът ѝ трепереше от обида.
Ралица се обърна към Калоян с втвърдено изражение.
— Осъзнаваш ли какво правиш? Как ти хрумна подобно нещо?
— И какво предлагаш? Да останем на улицата? — отвърна той предизвикателно. — По-добре тук да сме ние, а не някаква непозната.
— Категорично не. Апартаментът е мой и единствено аз решавам кой ще живее в него. След тази постъпка нямаш право дори да припарваш тук. Вземай съпругата си и се махайте. Няма да ти простя — заяви тя спокойно, но непоколебимо.
— Ще се нанесем и ще живеем всички заедно, ако трябва — продължи нахално Калоян.
Любомир, който досега мълчеше, извади телефона си.
— Явно няма да стане с разговори — каза той сухо. — Сами си го поискахте.
Набра номер и след кратък поздрав добави:
— Павка, на смяна ли сте? Имаме проблем. Двама души са нахлули незаконно в чужд имот. Може ли да дойдете? Чудесно, чакаме ви.
— На кого звъниш? Какви циркове разиграваш? — опита се да прикрие тревогата си Калоян.
— Ще разбереш след малко — отвърна спокойно Любомир.
Не след дълго се почука на вратата. Двама униформени влязоха, изслушаха набързо обясненията и без излишни приказки изведоха нежеланите „нови наематели“.
— Ей, такава ли си ми сестра! — крещеше Калоян, докато го извеждаха. — Отричам се от теб! Да ти преседне този апартамент!
— Върви си — каза тихо Ралица. — Няма да търпя унижение в собствения си дом.
Милена се затътри след мъжа си, мърморейки и явно уплашена от последиците.
Когато вратата се затвори и всичко утихна, Ралица се обърна към Евелина:
— Извинявай за преживяното. Опитах се да те предупредя, но закъснях.
— Няма значение. Важното е, че дойдохте навреме. Мислех, че ще остана на улицата с багажа си — отвърна тя облекчено.
От този ден нататък отношенията между Ралица и Калоян почти прекъснаха. Родителите им също се намесиха, обвинявайки дъщеря си, че е извикала полиция срещу собствения си брат.
— С него трябва твърда ръка! — настояваше майката. — Утре и теб ще изгони, ако му позволиш.
— Не съжалявам — отговори твърдо Ралица. — Понякога човек трябва да понесе последствията от постъпките си. Дано този урок му послужи.
