Ключът изскърца неприятно, заседна по средата на завъртането и категорично отказа да отключи познатата брава. Десислава се отпусна тежко върху твърдите пластмасови опори на патериците и за миг затвори очи от умора. Зад масивната входна врата на собствения ѝ апартамент се чуваше тъп, равномерен тропот, детски писъци и се носеше остър, натрапчив мирис на евтина пържена храна, примесен със застояла влага и пара. От обичайната чистота и свежест, които тя винаги поддържаше в антрето, нямаше и следа.
— Татко, пробвай ти — промълви тя без сили и му подаде връзката с ключове. — Или е заяло… или някой е оставил ключ от вътрешната страна.
Огнян Живков пристъпи напред решително, дръпна дръжката няколко пъти и натисна звънеца. Отвътре се чу недоволно мърморене, после тежки, влачещи се стъпки, а след секунда резето изщрака.
Вратата се отвори рязко.
На прага стоеше Галина — родната сестра на мъжа ѝ, Мартин. Десислава примигна, сякаш очите ѝ я лъжеха. Галина беше облякла любимия ѝ копринен халат — тъмносин, с фина дантелена украса. Същият, който Десислава си беше купила за годишнината и за който бе платила немалка сума. Сега по долния му край се разливаше прясно мазно петно, а от джоба стърчеше мръсен кухненски парцал.
— А вие защо сте дошли тук? — изстреля Галина още от прага, без дори да се опита да поздрави, като избърса мокрите си ръце направо в нежната коприна. — Нали трябваше да отидеш при баба Нели! Мартин не ти ли каза?
— При коя баба Нели? — Десислава застина на патериците, усещайки как отвътре я залива гореща вълна на гняв.
— Ами при нашата с Мартин баба — изсумтя Галина, изкриви недоволно устни и застана така, че да препречи входа към коридора. — Разменихме се, нали! Бабата съвсем се влоши, трябва ѝ постоянна грижа. Вие вече ще живеете там, а ние с Павел и децата — тук. На нас ни трябва повече място.
Преди месец Десислава бързаше за работа по заледен тротоар. Тогава се случи катастрофата. Шофьорът изгуби контрол над тежкия автомобил, колата поднесе и силен удар с бронята я запрати направо върху твърдия лед край пътя. Нараняванията се оказаха сериозни и я принудиха да прекара дълги четири седмици под лекарско наблюдение.
Мартин се появи в болничната стая най-много два пъти. Стоеше неловко до вратата, отбягваше погледа ѝ и все повтаряше, че е затрупан с работа, а освен това трябва да се грижи за петгодишния им син Христо.
Той беше убедил родителите на Десислава, че подготвя голяма изненада в апартамента — искал уж да освежи всичко преди изписването на жена си.
— Там е прах до небето, човек не може да диша! — бодро докладваше той на тъста си по телефона само преди седмица. — Вземете Христо при вас за уикенда, а през седмицата ще остане с мен у майка ми, за да не пречи на майсторите. И вие не идвайте, че ще развалите цялата изненада!
И ето че сега Десислава стоеше на стълбищната площадка и със собствените си очи виждаше каква точно е била тази „изненада“.
Огнян Живков не пожела да губи време в празни обяснения. Без да каже нито дума, но с твърдост, която не търпеше възражение, той измести Галина с широкото си рамо и освободи път на дъщеря си.
