От родилното отделение Жанета Вълкова беше посрещната от най-големия си син – Светослав Бургаски.
Деветнадесетгодишният младеж следва медицина и въпреки натоварената програма винаги намира време да бъде най-сигурната опора на майка си.
На четиридесет години Жанета току-що бе родила четвъртия си син.
В стаята я деляха с две млади жени, които не скриваха почудата си – не можеха да проумеят как в днешно време една жена се решава на четвърто дете без съпруг до себе си. Поглеждаха я ту със съжаление, ту с недоумение, сякаш беше направила нещо немислимо.
До блока се прибраха с такси – Светослав държеше бебето внимателно в ръцете си, а Жанета вървеше крачка след него. Както винаги, пред входа на пейката стояха няколко възрастни съседки. Те разговаряха високо, защото слухът им отдавна не беше същият.
— Докога ще водиш толкова деца след себе си? — подхвърли с кисела усмивка най-острата между тях, Фани Тодорова. — Без мъж, на тези години… време ти е да се вразумиш.
Жанета спря и я изгледа право в очите.
— А какво ви засяга това? Нима сме ви искали пари или сме идвали да се храним у вас? Защо решихте, че сме бедстващи? Половината вход вече е пълен с многодетни семейства, но тях не обсъждате. Само мен ви е удобно да съдите. Срамота! — изрече тя и с високо вдигната глава прекрачи прага.
— Фани, прекали — намеси се друга жена от пейката. — Децата ѝ са възпитани, винаги поздравяват. А Светослав неведнъж ми е носил тежките торби до апартамента. Отивам за две неща от магазина, а се връщам с пълни чанти…
У дома ги посрещна уют и подреденост. На котлона ги чакаше сготвен обяд, а на масата имаше и малка торта за случая. Осемгодишните близнаци Орлин Симеонов и Пламен Соколов нетърпеливо показваха дрънкалките, които сами бяха избрали за бебето. Светослав вече беше повил новородения, а по-малките се струпаха около него, за да видят братчето си Борис Огнянов.
— Колко е мъничък! Дори не ни поглежда — разочаровано прошепна Пламен.
— Ще порасне бързо. И вие някога бяхте толкова крехки — усмихна се Жанета и ги прегърна.
През нощта обаче тя дълго се въртя в леглото. Думите на съседката не ѝ даваха покой и болезнено отекваха в съзнанието ѝ.
