Усмивката бавно се изтри от лицето му, като разтопен сладолед в юлска жега. Примигна няколко пъти, сякаш се опитваше да проумее какво точно е чул.
— И какво от това? — Георги се постара да възвърне самоуверения си тон, но гласът му предателски прескочи. — Мъжки приказки. Понякога украсяваме. Ти все пак няма къде да отидеш! На четирийсет и една, с този вечен престой край печката — кой ще те иска?
— Аз, — подадох му лист с изчисления. — Единствената, на която вече не съм нужна, съм аз самата — в ролята на безплатна домашна помощница. Това е разчетът за последния ти месец. Спокойно, няма да ти го търся. Приеми го като последното ми дарение към фонда за закрила на застрашени пораснали деца.
— Нямаш право! — изпищя той, втренчен в събраните чанти. — Всичко е придобито по време на брака! Ще искам делба на апартамента! Ще те оставя на улицата!
— Жилището е мое по дарение от баба ми, три години преди да се оженим — извадих ключовете и отворих широко входната врата. — Член 22 от Семейния кодекс на Република България. Имот, получен като дарение от единия съпруг, е негова лична собственост и не подлежи на подялба. Изходът е натам. Сега.
Лицето му пребледня. Желязната му убеденост се стопи пред очите ми. От самодоволен „топ мениджър“ за секунди се превърна в уплашен, подпухнал мъж в нелеп халат.
— Елена… стига де. Пошегувах се! Честно! Нямам дори пари за метро! — вкопчи се в касата на вратата, вперил в мен отчаян поглед.
— Разходките пеша подобряват кръвообращението. Повишават ендорфина и свалят кортизола — отвърнах спокойно, докато изнасях тежките чанти на площадката. След тях полетяха и износените му маратонки.
Той остана в коридора на входа. Бордовият копринен халат се вееше нелепо от течението. Без моите доходи, без дивана, без топлата вечеря — и без право на връщане.
— Халата си го задръж. Ще ти трябва, когато отидеш при майка си да ѝ слушаш приказките за кристалните вази — казах и хванах дръжката.
— Елена, няма да си тръгна! — извика той и пристъпи напред.
— Ще си тръгнеш, — усмихнах се. За първи път от много време насам — истински, леко, свободно. — Ти просто нямаш друг избор.
Затворих вратата под носа му и заключих два пъти. В апартамента се възцари тишина. Миришеше на чисто, на свобода и съвсем леко — на прясно изпържена мойва. Най-хубавият аромат, който бях усещала през живота си.
