— Павел, искаш да кажеш, че ще прекарам всички майски празници сама, втренчена в стената? — гласът на Габриела беше приглушен и равен. Тя внимателно подбираше интонацията си, за да не прозвучи пискливо — напоследък точно това най-много го дразнеше. Стоеше до прозореца, без изобщо да поглежда навън. Очите ѝ бяха приковани в широкия му гръб.
— Габи, недей пак да започваш — отвърна Павел, без дори да се обърне. Подреждаше някакви документи в коженото си куфарче с делова съсредоточеност. — При Мира алергията се обостри. Трябват ѝ чист въздух, природа и баща ѝ до нея. Даниела е наела къща извън града. Аз просто ще съм там. Като родител.
— Като родител? — повтори тя и пристъпи към него. — А защо аз не мога да дойда? Няма да ви преча. Ще се разхождам в гората, докато сте заедно. Все пак сме семейство… ние сме съпруг и съпруга.
Куфарчето щракна рязко. Звукът беше сух и неприятен. Павел се извърна към нея с онова снизходително, уморено изражение, което винаги караше гърдите ѝ да се свиват. Гледаше я така, сякаш е дете, което настоява за бонбон преди вечеря.
— Даниела не е съгласна. Според нея присъствието ти ще се отрази зле на психиката на детето. Алергията е психосоматична, Габриела. Достатъчен е един стрес и Мира пак ще се обрини. Искаш ли ти да носиш отговорност за здравето на дъщеря ми?
— Не, разбира се, но… — тя се смути. Манипулацията беше очевидна, но действаше. — Павле, десет дни са това. Мислех, че ще отидем при нашите, на вилата. Дядо питаше за теб…
— Дядо ти ще го преживее — прекъсна я той хладно. — А при майка ти няма да ходиш.
— Защо? — изненада се искрено тя.
— Защото така реших. Не искам да седиш там и да се навиваш, слушайки майчините ѝ оплаквания. Остани си вкъщи, занимавай се с хербариите си. Почини си от всичко. Ще се върна след празниците. Приеми го като подарък — пълна свобода от битовите грижи.
Той се приближи и неловко я целуна по бузата — като да постави печат „одобрено“ върху документ със съмнително качество — после излезе в антрето. Габриела остана насред хола. Във въздуха се носеше мирисът на афтършейва му, примесен със скъпата кожа на обувките му. Павел работеше като водещ преговарящ в голяма логистична компания, специализирана в доставката на редки дървесни видове за луксозни яхти. За него външният вид беше инструмент, също толкова важен, колкото и добре овладяното слово.
Входната врата се затръшна. Тя бавно се отпусна на дивана. Мисълта „Той просто е грижовен баща“ се въртеше като развалена плоча. „Обича дъщеря си. Трябва да съм разумна. Трябва да проявя разбиране.“ Убеждаваше се, че нищо тревожно не се случва, че подозренията ѝ са плод на несигурност и егоизъм. Даниела е миналото, повтаряше си тя. А аз съм настоящето. Той избра мен. Ожени се за мен. Значи остава само да изчакам. Да бъда търпелива.
Следващите три дни се изнизаха в лепкава, задушлива мъгла. Габриела се опитваше да работи. В едната стая на просторния им апартамент беше устроила ателие — навсякъде форми, гипс, изсушени треви и цветя. Тя изработваше ботанически барелефи — големи, детайлни отпечатъци на живи растения, застинали в бяла каменна повърхност. Занимание, което изисква търпение и почти медитативно спокойствие. Но сега ръцете ѝ трепереха. Глината ѝ се струваше прекалено жилава, гипсът или стягаше мигновено, или се разтичаше в безформена сива каша.
Елица, която се отби на кафе, слушаше разказа ѝ с невярващ поглед.
— Чакай малко, сериозно ли говориш? Той ти е забранил да отидеш при майка си?
— Каза, че там ще се навивам допълнително…
— А вкъщи какво — медитираш и постигаш просветление? — Елица завъртя показалеца си до слепоочието. — Събуди се, Габи. Мъжът ти заминава при бившата си за всички празници, а теб те оставя под домашен арест. Мира имала алергия? Към какво — към твоето присъствие?
— Не говори така… Даниела все пак е майката на детето му.
— Даниела е хищница. Преди две години го изгони с един куфар, защото си намери „по-перспективен“. А сега, когато онзи се е изпарил, а Павел направи кариера, купи си кола и започна да изглежда като човек — благодарение и на теб — тя внезапно си спомни, че детето има баща. Габи, той вече месец ходи при нея под претекст, че носи лекарства.
