– Ралица, – произнесох ясно, така че всички да чуят. В стаята настъпи плътна тишина. – Гергана се обажда. Знам, че е късно, но утре първо нещо подготви писмо за прекратяване на всички активни договори с „Бриз Медиа“. Абсолютно всички – дизайн, поддръжка на социалните мрежи, сезонните кампании. Да, без изключение. Основание – незадоволителна комуникация и нарушен професионален стандарт. Петте обекта, да. Сигурна съм. До края на седмицата ще изберем нова агенция. Благодаря ти.
Прекъснах разговора и оставих телефона пред себе си. Погледът ми се спря върху Велизар.
Той още не осъзнаваше. Лицето му беше онова объркано изражение, което човек има, когато внезапно чуе непознат език.
– Гергана… какво правиш? – попита той.
– Велизар, – отвърнах спокойно. – „Кондитер-Плюс“ е моя фирма. „Сладко изкушение“ е моята верига. Пет сладкарници. Тридесет и двама души персонал. Шест години твоята агенция работи основно по моите поръчки. Годишно – четири милиона и осемстотин хиляди лева. Почти половината ти оборот. Проверих цифрите.
Видях как изражението му се променя пласт по пласт. Първо недоумение. После трескава сметка. След това прозрение. И накрая – страх.
– Чакай малко… – остави чашата си рязко; червеното вино се разля върху покривката. – Ти си зад „Кондитер-Плюс“? А Ралица… тя работи за теб?
– Шест години ти изготвяш рекламите на моята мрежа – казах аз. – И седем години при всяка среща намираш начин да ме унижиш. Бутна ме в басейн. Подигра ме пред бизнес партньорите ми. В собствения ми дом.
Стоянов седеше неподвижно, съсредоточен в случващото се. Димитрова гледаше Велизар с хладно отвращение – като към нещо, попаднало погрешка в чинията ѝ.
– Гергана, нека не смесваме личното с работата – изправи се той. Ръцете му трепереха, нещо, което никога досега не бях виждала. – Аз и Калоян сме приятели. Не знаех, че бизнесът е твой. Ако бях знаел…
– Не си знаел, че фирмата е моя – кимнах. – Но много добре знаеше, че аз съм човек. И това изобщо не те спираше.
Елица стоеше мълчалива, с поглед вперен в масата. Както винаги.
Калоян ме наблюдаваше. Не ме прекъсна. За пръв път от осем години не застана между нас.
– Нека поговорим насаме – пристъпи към мен Велизар. – Тук не е мястото…
– Напротив – отрязах го. – Ти ме унижаваше пред публика години наред. Сега ти отговарям пред същата публика. Договорите са прекратени. Решението е окончателно.
Седнах обратно. Взех тарталетата и отхапах. Кремът беше съвършен – нежна ванилия и лека киселинност от малините. Почувствах удовлетворение – не само от десерта.
Велизар стоеше в средата на хола ми, с петно от вино върху покривката и лице, което не бях виждала досега. След миг се обърна рязко и излезе. Елица тръгна след него. Вратата се затръшна.
Настъпи тежка тишина. Отпих от чашата си вода.
Стоянов прочисти гърло.
– Госпожо Гергана, – каза той внимателно, – предложението ви за франчайз звучи повече от обещаващо.
Усмихнах се истински за първи път тази вечер.
По-късно, когато гостите си тръгнаха, с Калоян прибирахме съдовете. Той мълча дълго, после въздъхна:
– Знаеш ли, че от утре ще ми звъни непрекъснато?
– Знам.
– И какво да му кажа?
– Истината. Че влезе в дома ни и се държа неприлично с домакинята.
Той остави чинията в мивката и ме погледна право в очите.
– Трябваше много по-рано да го спра.
Не отговорих. И двамата знаехме, че е така. Но той не го направи. И това също е част от всичко случило се.
Минаха два месеца. Велизар изгуби договорите ми. Четири милиона и осемстотин хиляди лева годишно оставят сериозна празнина. Освободил трима служители. Преместил се в по-малък офис. Калоян още го посещаваше от време на време и така научавах новините.
Според думите му Велизар разказвал на всички, че съм отмъстителна и съм използвала удобен момент. Че съм „смесила личното с бизнеса“. Че „сериозните предприемачи не действат така“.
Възможно е. А може би сериозните предприемачи не бутат клиентките си в басейн и не ги обиждат с „дебела глупачка“ на публични места.
Аз междувременно подписах с нова агенция. Работят професионално, сроковете се спазват, а тонът е уважителен. Оказва се, че рекламата може да се прави и без подигравки.
Калоян продължава да се вижда с него – това е негов избор. Не съм поставяла условия. Но на нашата маса Велизар повече не е сядал. И аз съм спокойна. Истински спокойна – за първи път от седем години.
Само едно продължава да ме гложди.
Прекалих ли, че прекратих договорите точно пред партньорите му? Или той сам си го заслужи – след всички онези срещи, обиди и онази вечер край басейна?
Вие как бихте постъпили?
