Връзката с ключове тупна върху шкафчето в антрето с глухо метално иззвънтяване. В тясното пространство се беше насъбрал тежък мирис на готвено, примесен с влажна кучешка козина и стар тютюнев дим. От хола се процеждаше еднообразният шум на телевизора, прекъсван от равномерно хрущене.
Милена смъкна от раменете си палтото, напоено от ситния ноемврийски дъжд. Козината по яката беше сплъстена и безформена.
— Ще подам молба за развод — каза тя спокойно, заставайки на прага на кухнята.
Пружините на разкривения диван изскърцаха. Иван дори не откъсна очи от спортния канал. Бавно изсипа в устата си поредната шепа солети и небрежно изтупа трохите по домашния си панталон. За разлика от него, Радка Петрова мигом се обърна от печката. С лъскави от мазнина пръсти избърса ръце в избелялата си престилка.
— Моля? — присви дребните си, дълбоко хлътнали очи тя. — Какъв развод те гони, като още заемите не сте изплатили? Хайде, върви да претоплиш супата! Развеждала се… Чули ли сте я! Коя си ти, че да тропаш с крак? Четири години не можа дете да родиш, а сега претенции ще имаш!
Иван шумно отпи от огромната си чаша. Видимо нямаше никакво желание да се намесва — сцената го отегчаваше.
Милена облегна рамо на касата на вратата. Само преди два часа беше стояла зад тежка кадифена завеса в банкетната зала на скъп ресторант. Работеше като бутафор в местния драматичен театър и тази вечер имаше спешна задача — да достави реквизит за фирмено тържество на голяма търговска компания.
След като предаде кашоните с маски на администратора, тя възнамеряваше тихомълком да се измъкне през страничния вход. Погледът ѝ обаче се спря върху познато яке в гардероба. Малко по-късно видя и самия Иван. Беше се настанил в най-отдалеченото сепаре, потънал в полумрака, а в скута му самоуверено се беше сгушила Габриела — диспечерката от неговата фирма за поддръжка.
— Твоята още ли си играе с картонените си декори? — проточи капризно Габриела, увивайки кичур коса около пръста си. — Цял живот ли ще ти изплаща дълговете?
— Нека ги плаща — подсмихна се Иван и зарови устни във врата ѝ. — Тя е удобна. Няма къде да ходи.
Това го изрече човекът, заради когото Милена доброволно беше сложила на шията си десетгодишна финансова примка.
Преди година строителната бригада на Иван пое ремонт на луксозен котедж извън града. В петък работниците решили да отпразнуват края на грубите дейности направо на обекта. Донесли алкохол. И пропуснали да затворят централния кран на отоплителната инсталация. Врящата вода се изливала цяла нощ. До сутринта скъпият паркет се надигнал на мехури, декоративната мазилка се напукала и стените се покрили с влага.
