— Не се страхувай, няма да позволя да те боли — прошепна внимателно вторият ѝ баща и пристъпи към уплашеното момиче, което се бе притиснало до стената.
— Татко, моля те, не си тръгвай! — ридаеше петнайсетгодишната Нели Пиринкиа, вкопчила се отчаяно в ръката на баща си, сякаш ако я пусне, ще го изгуби завинаги.
— Съкровище мое, аз не изчезвам от живота ти — отвърна той тихо. — През седмицата ще минавам да те виждам в училище, а в събота и неделя ще излизаме заедно — в парка, на театър, в зоопарка или дори на цирк. Разделям се с майка ти, но не и с теб.
— Но нали се обичахте? Защо тогава се развеждате? — гласът ѝ трепереше.
— Понякога чувствата се променят, миличка. В сърцето на майка ти вече има друг човек. Скоро ще го срещнеш.
— Не искам да го виждам! Вземи ме с теб!
— Засега нямам възможност — призна той с въздишка. — Настанил съм се временно при приятел. Събирам пари, за да си купя собствено жилище. Щом успея, ще заживеем заедно.
— Тогава защо мама не се изнесе с онзи мъж, а ти да останеш тук при мен?
— Апартаментът е на нейно име. Баба ти ѝ го подари, преди да замине за Русе при Галина Валентинова.
— Добре, тогава ще отида при баба!
— За съжаление това не е възможно. Майка ти и Галина Валентинова отдавна не си говорят — пак заради този дом.
Нели Пиринкиа преглътна мълчаливо, а сълзите продължаваха да се стичат по бузите ѝ.
— Ще почакам, татко… докато имаш свой дом — прошепна тя накрая и още по-силно притисна дланта му, сякаш се опитваше да запечата този миг в сърцето си.
След като прошепна това, Нели Пиринкиа бавно разтвори пръстите си и пусна ръката на баща си. Иван Асенов се наведе, целуна челото ѝ, преметна раницата си през рамо и тихо затвори вратата след себе си.
Късния следобед Светлана Яворова се прибра — но този път не беше сама. Още от антрето извика приповдигнато:
— Нели, ела веднага! Имам изненада!
Сърцето на момичето подскочи. За миг ѝ мина мисълта, че баща ѝ се е върнал. Тя изхвърча от стаята си, но в коридора я чакаше непознат мъж. Усмивката му беше уж приветлива, ала в погледа му имаше нещо, което я накара да настръхне.
— Това е Иван Асенов — заяви майка ѝ. — От днес ще живее с нас.
— Заради него ли си тръгна татко? Заради този плешив самодоволец? Отвратителни сте! — извика Нели и тръшна вратата след себе си.
— Спокойно, Светлана — сви рамене Иван. — Имал съм и други като нея. Знам как се печели доверие.
— Какво искаш да кажеш? Че ги пречупваш?
— Не, просто подхождам с внимание и уж с доброта.
— Само на думи, надявам се? — присви очи тя.
— Разбира се — отвърна бързо той, уловил подозрението ѝ.
От този ден Нели напълно отчужди майка си — сякаш тя не съществуваше. Не се хранеше вкъщи и не обелваше дума. Иван Асенов редовно ѝ изпращаше пари и тя обядваше в училищния бюфет или в близкото кафене. През почивните дни оставаше у Росица Филипова, където често изливаше сълзите си и се оплакваше от новия „втори баща“, за когото Светлана междувременно официално се омъжи.
Един ден Светлана получи обаждане от Русе — майка ѝ беше починала. Наложи се незабавно да тръгне за погребението.
— Иване, исках и ти да дойдеш, но Нели вдигна висока температура… — започна тя разтревожено, без да подозира какво ще последва след заминаването ѝ.
Светлана замина, а щом вратата се затвори след нея, Иван Асенов едва прикри задоволството си — оставаше насаме с Нели Пиринкиа. Изчака личния лекар, прие рецептата, отиде до аптеката и се върна с медикаментите. После почука леко и влезе в стаята ѝ, подавайки ѝ кутийката.
— Ето каквото изписа докторът. Прочети внимателно как се приемат. Аз ще ти направя бульон и ще запаря шипки — така препоръча.
— Нищо не искам от теб! — избухна тя. — Заради теб татко си тръгна! Ти си никой! Върви си при жените от фитнеса и остави мама на мира!
Той се усмихна снизходително.
— Още си дете и не разбираш. С времето ще промениш мнението си. Засега оздравявай.
На следващата сутрин ѝ занесе закуска в леглото. Нели обаче изгуби самообладание — с рязко движение обърна таблата, а врялата чаша чай опари ръката му.
— Малка вещице! Писна ми от теб! — изрева Иван и се хвърли към нея.
Момичето се отдръпна паникьосано, притискайки се в ъгъла. Той съблече халата си и започна бавно да пристъпва напред.
— Спокойно… няма да те нараня — прошепна дрезгаво. — Ще бъда нежен.
— Ако ме докоснеш, ще крещя! — гласът ѝ трепереше.
— Викай колкото искаш. Никой няма да чуе. Накрая може дори да ми благодариш — такива мъже като мен не се срещат често — процеди той и сграбчи блузата ѝ, платът изпращя.
В този миг звънецът прониза тишината. Иван ядосано се отправи към входната врата, а Нели използва краткия миг, в който остана сама, за да потърси отчаян изход от ужаса, който я притискаше.
Останала сама за секунди, Нели Пиринкиа реагира мигновено. Хукна към прозореца, отвори го с треперещи ръце, изтръгна комарника и без да се замисля, скочи в заснежения двор. Никога досега не се беше радвала толкова, че живеят на партер.
Дрехата ѝ висеше разкъсана на парцали, босите ѝ крака потъваха в леда, докато тичаше към съседната улица – към дома на Росица Филипова. Вратата отвори бабата на приятелката ѝ и щом я видя, пребледня.
— Нели, дете, какво са ти сторили?! — извика уплашено възрастната жена.
— Избягах от пастрока си… — задъхано отвърна момичето.
— Чакай тук! Тъкмо мина районният полицай, ще го извикам веднага.
Служителят на реда не губи време. Насочи се към адреса и, застанал до леко открехнатата врата, се заслуша внимателно. Отвътре долиташе разговор, който той дискретно започна да записва.
— Казах ти, че ще оправя дълга. Първо ще вкарам момичето в леглото, после със Светлана Яворова ще стане „нещастен случай“. Ти ще ми помогнеш, а след това продаваме апартамента и го прехвърляме на майка ми.
— А наследството? Може да се точи с месеци.
— Ако трябва, ще ускорим нещата. Пари повече нямам.
В този момент полицаят нахлу вътре. Иван Асенов стискаше в ръка откъснато парче от блузата на Нели.
— Долу на пода! Ръцете зад главата! — изкомандва той, насочил оръжие.
Скоро пристигна подкрепление. Иван и съучастникът му бяха арестувани, а парчето плат — иззето като веществено доказателство.
Двамата получиха тежки присъди. Светлана Яворова бе лишена от родителски права. Бащата на Нели се върна в жилището, макар и временно да се настани в отделна стая, за да бъде до дъщеря си. На бившата си съпруга вече нямаше доверие — страхуваше се, че може да доведе друг подобен „ухажор“. Щом събере средства за собствен дом, двамата с Нели ще започнат начисто — далеч от този кошмар.
