Калин кипеше отвътре, но яростта му не намираше изход. Срещу себе си имаше човек, който отказваше да играе по стария сценарий – без скандали, без сцени, без оправдания. Елица просто беше излязла от разговора. А когато думите спрат, остават действията.
И тя действаше.
Още същата седмица си записа час при адвокат. Подреди грижливо цялата документация – банкови извлечения, нотариален акт за жилището, договора за покупко-продажба, платежни нареждания, касови бележки. Нищо не пропусна. Всичко беше подредено в папка, разделено по дати.
Юристът прегледа материалите внимателно, без да бърза.
— Ситуацията не е приятна, но имате реални шансове — каза той след дълга пауза. — Апартаментът е закупен по време на брака, нали?
— Да — потвърди Елица.
— Тогава той попада в категорията на съпружеската имуществена общност. Без вашето писмено съгласие не може да бъде прехвърлян. Ако подписът ви е подправен, това вече е сериозно основание сделката да бъде обявена за нищожна.
— А изтеглените средства от общата сметка?
— Същият принцип. Парите също са общи. Дори при съвместна банкова сметка, разходването им трябва да е в интерес на семейството. Ако са дадени на трето лице — например на сестра му — без вашето знание, това може да се тълкува като неправомерно разпореждане. Имате право да искате обезщетение.
Елица кимна. Мислите ѝ вече се подреждаха в план.
— Каква е следващата стъпка?
— Подавате насрещен иск. Искате отмяна на дарението, делба на имуществото и възстановяване на половината от изтеглената сума. Ще поискаме и съдебно-графологична експертиза. Процедурата няма да е светкавична, но перспективите са добри.
— Колко време ще продължи?
— Три-четири месеца. Възможно е и повече, зависи от натовареността на съда.
— Започваме — каза тя спокойно.
Документите бяха подготвени, подписани и внесени. Таксите Елица плати от личната си сметка — средствата, които беше отделяла за обучението на Боян Атанасов и за бъдещ ремонт. Сега обаче това не беше разход, а инвестиция в сигурността им.
Първото съдебно заседание насрочиха за началото на декември. То беше предварително — съдът трябваше да се запознае с казуса и позициите на страните.
Калин Варненски се появи самоуверен и без адвокат. Убеден беше, че всичко ще приключи формално — разводът ще мине бързо, жилището ще остане при майка му, а парите — при сестра му Виктория Илиева. Така го беше замислил.
Още в първите минути обаче стана ясно, че реалността няма нищо общо с плановете му.
— Господин Варненски — обърна се съдията, — твърдите, че апартаментът е прехвърлен на майка ви?
— Да. Дарението е оформено законно.
— Налице ли е писмено съгласие от съпругата ви?
— Разбира се.
Съдията разгърна папката.
— Документ има. Но съпругата ви оспорва подписа. Ще бъде назначена графологична експертиза.
Калин пребледня.
— Защо е необходимо? Подписът е там.
— Оспорен е. Експертизата ще установи дали е автентичен.
Адвокатът на Елица се изправи.
— Уважаема госпожо съдия, обръщам внимание, че имотът е придобит по време на брака. Дори да допуснем валидно съгласие, безвъзмездното му прехвърляне на трето лице накърнява интересите на другия съпруг. Подобна сделка подлежи на отмяна.
Съдията отбеляза казаното и насочи въпроса в друга посока.
— Господин Варненски, обяснете какво се е случило със средствата от общата ви банкова сметка.
Той се размърда неспокойно.
— Изтеглих ги.
— С каква цел?
— Дадох ги на сестра си. За бизнеса ѝ.
— Тоест, семейните спестявания са предоставени на трето лице без знанието на съпругата ви?
— Това бяха и мои пари!
— И нейни — отвърна съдията хладно. — Какъв е размерът на сумата?
Адвокатът назова точната цифра. Калин стисна зъби, но потвърди.
— Ищцата претендира половината от тази сума да ѝ бъде възстановена — добави защитникът. — Тя е изразходвана за цели, които не са свързани с нуждите на семейството.
Съдът разпореди Виктория Илиева да бъде призована за обяснения, назначи графологична експертиза и отложи делото за януари.
Калин излезе от сградата като човек, върху когото се е стоварил буреносен облак. Веднага се обади на майка си, Надежда Асенова.
— Мамо, имаме проблем. Искат да отменят дарението.
— Как така? Нали каза, че всичко е уредено? — гласът ѝ трепереше.
— Елица оспорва подписа си. Ще правят експертиза.
— А парите?
— Искат да върна половината. Твърдят, че съм ги изтеглил неправомерно.
Настъпи мълчание.
— Сигурен ли си, че всичко е направено както трябва? — попита тя предпазливо.
— Сега не е моментът за това — сопна се той. — Трябва решение.
По съвет на майка си се свърза с Виктория. Обясни ситуацията и я помоли да върне поне част от сумата.
— Калине, ти сериозно ли? — учуди се тя. — Парите вече са вложени. Наех помещение, купих оборудване, наех хора. Нямам откъде да ти ги дам.
— Ако не ги върнеш, аз ще трябва да платя!
— Това си е твой избор. Ти настоя да ми помогнеш. Каза, че това са твои спестявания. Ако не си уредил нещата със съпругата си, вината не е моя.
Разговорът приключи рязко. Калин остана сам с последствията.
Месец по-късно експертизата беше готова. Заключението беше категорично — подписът под съгласието за дарение не принадлежеше на Елица Овчара. Според вещото лице той е бил имитиран, най-вероятно от самия Калин.
На заседанието през януари съдията обяви резултатите.
— Дарението се обявява за нищожно поради липса на действително съгласие от страна на съпругата. Имотът се връща в режима на съпружеска имуществена общност.
Калин седеше вцепенен.
— Освен това — продължи съдията — ответникът следва да възстанови на ищцата половината от сумата, изтеглена от общата сметка и използвана за цели, несвързани с нуждите на семейството. Срокът за доброволно изпълнение е три месеца.
— Нямам такива средства — изрече той дрезгаво.
— Това не освобождава от задължението. При неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране.
В залата настъпи тишина. Елица не показа нито триумф, нито злорадство. Само спокойствие.
След като се произнесе по тези въпроси, съдията премина към разглеждане на развода и въпроса за подялбата на имуществото.
