Тя се движеше припряно, с онази трескава бързина на човек, който се страхува да не бъде разпознат.
Притискаше към гърдите си вързоп, увит в парцал.
По гърба на Невена Илиева полази ледена тръпка — и тя нямаше нищо общо с проливния дъжд.
Непознатата огледа района нервно, после спря до вдлъбнатината между купищата индустриални отпадъци. Наведе глава към онова, което държеше, поколеба се за кратък миг и прошепна нещо, което вятърът разкъса и отнесе.
След това, сякаш предметът пареше дланите ѝ, го пусна.
Пакетът тупна сред черните чували за боклук.
Жената набързо нахвърля отгоре още няколко торби, издърпа мокър кашон и го захлупи, като че ли прикриваше нещо срамно. После хукна обратно към автомобила. Двигателят изрева, кал изпръска на всички страни —
и колата изчезна в нощта.
Останаха единствено шумът на дъжда
и тежката тишина след него.
Невена не помръдна веднага.
Броеше ударите на сърцето си.
Страхът и любопитството се блъскаха в гърдите ѝ.
Какво може да е толкова ужасяващо, че да бъде захвърлено насред нощта?
Пари?
Крадено?
Ако беше нещо ценно… това означаваше храна. Подслон. Може би някакъв шанс.
Нуждата надделя.
Тя се втурна към купчината, разкъса чувалите и отмести размекнатия кашон.
Отдолу се показа меко вълнено одеяло — скъпо, фино, дори мокро запазило плътността си.
Пръстите ѝ докоснаха вързопа.
Топъл.
И… помръдна.
Ръцете ѝ затрепериха, когато внимателно отметна плата —
и пронизителен, отчаян плач разцепи нощния въздух.
Невена се свлече на колене в калта.
Бебе.
Някой беше изхвърлил бебе като ненужен отпадък.
Шокът продължи само миг.
После инстинктът пое всичко.
Тя коленичи по-близо и видя мъничко алено лице, треперещо телце под студения дъжд.
— Недей… недей… кой ти причини това? — прошепна тя с пречупен глас.
Забрави за влагата, за студа, за себе си.
Свали якето си и обви детето, притискайки го към гърдите си, давайки му последната останала топлина от тялото си.
— Тук съм… няма да те оставя…
Плачът постепенно отслабна, сякаш малкото същество ѝ повярва.
Докато оправяше одеялото, пръстите ѝ напипаха нещо твърдо и студено.
Дебела сребърна верижка с правоъгълен медальон.
Светкавица проряза небето.
Името, гравирано върху метала, блесна ясно.
HARRISON.
Това не беше просто фамилия.
Това означаваше влияние.
Първи страници на вестници.
Стъклени небостъргачи.
Хора от онзи ранг, които наемат охрана, за да държат далеч момичета като нея.
Възможно ли е това да е наследник?
Главата на Невена се замая.
Как дете от такова семейство се озовава сред боклуците?
Тя се взря в лицето на бебето, опитвайки се да открие в него отговор, който нощта упорито отказваше да ѝ даде.
