…и тогава той ще трябва да дели единствено илюзията, която сам си е създал.
От този момент нататък всичко започна да се подрежда с хирургическа точност. В ежедневието на Мартин Балкански нищо не изглеждаше променено. Ралица Старозагорска продължаваше да пече изящните си торти, да провежда онлайн обучения и да покрива семейните разходи. Държеше се спокойно, дори по-мека от обикновено. Той прие това за капитулация. Убеди се, че тя най-сетне е осъзнала „гения“ му и е приела водещата му роля без съпротива.
Докато той самодоволно градише планове, два пъти седмично след работа Ралица се срещаше със Симеон Воин и нотариуса. Подписваха се договори, преглеждаха се клаузи, изготвяха се справки. Симеон подхождаше с типичната си юридическа педантичност. Бяха подготвени и вписани в съответните регистри два основни договора – за покупко-продажба на къщата и за прехвърляне на дружествените дялове от „Сладка вселена“ ООД. Освен това бе сключен договор за наем между Симеон като собственик на имота и дружеството като наемател. Ралица официално се оттегли като съдружник и бе назначена с трудов договор за управител на компанията, която доскоро ѝ принадлежеше.
– Сигурен ли си, че това няма да се тълкува като измама? – попита тя една вечер, когато последните подписи вече стояха върху документите.
Симеон прибра папката в куфарчето си и отвърна спокойно:
– Не. Това е законна реорганизация на активи. Всичко е възмездно, всичко е надлежно вписано. Аз реално купувам бизнеса ти и поемам ангажимент да ти заплатя договорената сума. Това, което правим, е защита срещу недобросъвестни претенции. Щом отсрещната страна иска да действа по буквата на закона, ще го направим. Разликата е, че ние познаваме закона в детайли.
Вечерта, когато Мартин отново ѝ изнесе лекция за „диверсификацията на риска“, тя едва удържа усмивката си.
– Разбира се, скъпи. Разпределянето на риска е ключово – отвърна тя с невинно изражение.
Вътрешно обаче се възхищаваше на далновидността на брат си. Усещането ѝ вече не беше на притисната жертва. Чувстваше се като играч, който подготвя решаващ ход в сложна шахматна партия. Наивността беше останала в миналото. Сега мислеше стратегически. А стратегиите, както е известно, често печелят там, където емоциите губят.
Дори позволи на Мартин да използва нейния „Лексус“ за „делови срещи“. По документи автомобилът принадлежеше на дружеството и се водеше служебен. Като управител тя великодушно му разрешаваше да го кара – поне засега.
В деня на съдебното заседание Мартин Балкански изглеждаше безупречно. Костюмът му стоеше като излят – закупен, разбира се, с парите на Ралица. Излъчваше самоувереност и превъзходство. До него седеше майка му, Камелия Асенова, с елегантна шапка с воалетка. Погледът ѝ, отправен към Ралица, която спокойно заемаше място до брат си от другата страна на залата, беше изпълнен с нескрито презрение.
– Сега ще ѝ покажем къде ѝ е мястото – прошепна тя на сина си.
Съдията – възрастен мъж с уморени, но проницателни очи – откри заседанието с равен тон.
– Ищецът, гражданин Мартин Балкански, настоява за прекратяване на брака и подялба на съвместно придобитото имущество. Ответницата, гражданка Ралица Старозагорска, е съгласна с развода. Преминаваме към имуществените претенции. Господин Балкански, изброете активите, които считате за общи.
Мартин се изправи с готовност.
– Първо – къщата от 250 квадратни метра, находяща се в… Второ – дружеството „Сладка вселена“ ООД, което носи стабилен доход. И трето – автомобил „Лексус“.
Съдията прегледа внимателно представените документи.
– Да започнем с недвижимия имот. Според актуалната справка от Имотния регистър собственик на посочената къща е гражданин Симеон Воин. Сделката по покупко-продажба е вписана преди десет месеца. Вашата съпруга пребивава там въз основа на договор за наем, сключен между работодателя ѝ и собственика. Копие от договора е приложено към делото.
В залата настъпи тежка тишина. Мартин пребледня.
– Това е абсурд! Някаква грешка! Това е нашият дом!
– Вече не – произнесе спокойно Симеон от мястото си. – И никога не е бил изцяло ваш.
Лицето на Мартин пламна.
– Това е измама! Тя го е направила нарочно!
– Преминаваме към дружеството – продължи съдията, без да реагира на възмущението му. – Съгласно справката от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „Сладка вселена“ ООД е Симеон Воин. Прехвърлянето на дяловете е вписано преди девет месеца. Госпожа Старозагорска заема длъжността управител по силата на трудов договор. Към материалите по делото е приложено копие от този договор и от трудовата ѝ книжка.
