Тя направи кратка пауза, сякаш очакваше веднага да извадя телефона и да наредя превода.
— Мария Асенова, още днес ми преведи заплатата си. Проверих всичко — сумата ще стигне точно колкото трябва.
Седнах срещу нея и усетих как в мен се включва онзи хладен, професионален режим, който използвам в болницата. Не споря за спорта, нито повишавам тон. Работя с факти.
— За каква процедура става дума? — попитах спокойно, без да откъсвам поглед от неспокойните ѝ очи. — Каква е диагнозата? Знаеш отлично, че съм лекар. Донеси епикризата, резултатите, назначенията. Ще ги прегледам лично. Ако наистина има нещо сериозно, ще те насоча към най-добрите специалисти в града — и то без да плащаш и лев.
Светлана Радославова примигна объркано и започна да оглежда кухненските шкафове, сякаш оттам щеше да ѝ дойде спасение. Явно не бе подготвена за толкова конкретен разговор, лишен от сантимент.
— Ох, какво ще ми разправяш за твоите болници и безплатни направления! — махна тя нервно с ръка. — Там човек може да влезе с едно, а да излезе с друго, ако изобщо излезе! А на мен ми трябва спешно решение! Става дума за… за енергиен дисбаланс. Специалистът каза, че имунитетът ми е сринат и кръвното ми скача, защото не нося подходящи благородни метали и редки камъни близо до главата. Това е древна практика, доказана от професори!
Петър Калинов, който до този момент слушаше мълчаливо, бавно затвори лаптопа си. В погледа му се появи твърдост, каквато рядко показваше.
Аз само се усмихнах леко. Цялата сцена приличаше на евтин спектакъл в провинциално читалище.
— Камъни на нивото на ушите ли? — отвърнах сухо. — Като лекар ти казвам: по ушните миди няма вълшебни точки за дълголетие. Има хрущял, мастна тъкан и капиляри. Единственото налягане, което диамантите повишават, е кръвното на завистливите съседки. Да не би да си прочела това в някой безплатен вестник от пощата? Или Даниела Костова се е похвалила с новите си обеци?
Свекърва ми пламна като сухи съчки, хвърлени в огъня. Планът ѝ, изграждан грижливо и вероятно обсъждан до късно вечер с „приятелки“, започваше да се пропуква.
Истината беше, че въпросната Даниела Костова отдавна имаше славата на квартална интригантка. Жена с особен талант да създава истории от нищото и да живее на гърба на доверчиви хора. Само преди дни тя демонстрирала пред Светлана Радославова чифт лъскави обеци и без срам обяснила как ги „извоювала“ от снаха си с малко хитрост.
— Какво общо има Даниела?! — пискливо възкликна свекърва ми и сама се издаде. — Да, нейните деца я уважават и ѝ купиха прекрасни диамантени обеци! Откакто ги носи, всичките ѝ болежки изчезнаха! А моят син само за кредити и стени мисли. Аз съм ви гледала, нощи не съм спала, всичко съм дала, а вие за родната му майка пари нямате!
Когато разбра, че с обвинения няма да постигне целта си, тя мигновено смени тона. Лицето ѝ се изглади, гневът се стопи и на негово място се появи лепкава нежност.
— Марийче, златото ми — запя тя със захаросан глас, — не ги искам тези пари от каприз. Вчера бях при нотариус. Реших вилата ни в Мездра да я прехвърля изцяло на теб. Петър е мъж, градините и лехите не са му по сърце. Ти си практична, ще я стопанисваш както трябва. Преведи ми днес заплатата за лечението, а другата седмица ще оформим документите. Ще станеш законна собственичка.
Едва се сдържах да не избухна в смях. Ето го и примамливото морковче — обещание за имот срещу незабавен паричен превод. Класическа схема: първо жертвата плаща, после се намира удобно оправдание — загубени документи, внезапно влошено здраве, „неподходящ момент“.
Тодор Балкански изсумтя одобрително, отпи шумно от силния си чай и, без да откъсва поглед от тъмния прозорец, промълви замислено:
— Знаеш ли, Светлана… — започна той бавно, сякаш се канеше да разкаже нещо поучително.
