В слушалката настъпи кратко мълчание, а после се чу гласът, който Елица Странджанска би разпознала сред хиляди.
— Да, още се продава. Кога ви е удобно за оглед?
— Още в сряда.
— Сряда, единайсет часа. Знаете кафенето до метрото — там ще се видим.
— Добре — отвърна тя и прекъсна разговора.
В продължение на три години този тембър звучеше зад стената, около семейната маса, в коридора. Гласът на свекървата. Гласът на Надежда Данаилова — жената, която току-що ѝ предложи да изкупи апартамента, в който самата Елица живееше.
До обаждането оставаха три дни. Тя избра номера бавно, седнала изправена на кухненския стол, с неподвижни, спокойни ръце. Пътят до това решение ѝ отне седмица и започна с един изпуснат телефон.
Онази неделя Александър Мартинов замина за риболов с брат си. Надежда Данаилова се появи „само да нагледа“ — без предупреждение, както обикновено. Елица отключи, покани я в хола и се зае с домакинството. Свекървата се настани удобно на дивана, вперила поглед в мобилния си апарат.
Устройството се изплъзна, когато Елица влезе с чиния бисквити. Падна право в краката ѝ. Екранът остана светнат. Тя го вдигна машинално, за да го подаде обратно — и видя отворен чат.
Снимка на тяхната всекидневна. Ъгълът на дивана, прозорецът, стената с картината, донесена от Бургас. Кадърът беше направен в нейно отсъствие — прецизно, по стопански.
Под изображението стоеше надпис:
„Скоро тази ще изхвърчи оттук. Искаш ли снимки? Жилището си струва, Александър с времето ще осъзнае.“
В рамките на половин минута — докато подаваше телефона, оставяше чинията и изричаше „заповядайте“ — Елица не откъсваше очи от дисплея. Успя да заснеме кореспонденцията със своя апарат. Видя и получателя: Виктория Руменова — дългогодишната приятелка на свекървата още от техникума.
После се заключи в банята.
Стоя пред огледалото близо десет минути. Не пророни сълза. Просто се взираше в отражението си и усещаше как нещо вътре в нея се пренарежда — бавно и окончателно. Режимът „ще търпя“ приключи. Започна друг.
Жилището те бяха купили заедно с Александър Мартинов преди три години: Елица беше вложила своите средства.
