Още преди да стигне до фоайето, Камелия беше сигурна кого ще види там.
– Добро утро – усмихна ѝ се Радостин Дунавски, сякаш между тях не стояха години мълчание. – Как е Борислав?
– Не особено добре, още е с температура – отвърна тя сдържано. – Какво те води тук?
– Вчера не успях да изрека най-важното. Трябва да ме изслушаш – настоя той и в гласа му се долавяше напрежение.
Камелия повдигна брадичка, опитвайки се да изглежда непоклатима, макар вътрешно да трепереше.
– Не мислиш ли, че закъсня с това признание… с няколко години?
– Така е – кимна решително Радостин. – Но понякога и закъснялата истина е по-добра от вечната лъжа.
Той се приближи и неочаквано хвана ръцете ѝ.
– При последната ни среща наговорих куп глупости – започна забързано. – Казах ти, че чувствата ми са изчезнали и че искам нов живот. Това не беше вярно.
Споменът я прониза болезнено и тя неволно сви устни.
– Малко след като ти предложих брак, баща ти ме повика на разговор – продължи той. – Настоя да се отдръпна от теб. Бях без пари, без положение, а според него ти заслужаваше човек с име и възможности. Убеди ме, че така ще ти осигуря по-добро бъдеще. И аз… се съгласих. Исках да ти дам всичко, дори това да означава да се откажа от теб.
Той въздъхна тежко.
– Едва след години осъзнах каква безумна грешка съм допуснал. Сега искам да поправя стореното.
Камелия го слушаше без да мигне. С всяка дума сърцето ѝ прескачаше. Мисълта, че собственият ѝ баща е разбил връзката им, я разтърси. И все пак познаваше Радостин – в този момент той не би излъгал.
– Как можа да позволиш това? – прошепна тя. – Знаеше, че никога не съм се интересувала от пари или статус.
– Бях млад и уплашен – разпери ръце той. – Сега обаче съм различен. Постигнах много, изградих стабилна кариера. Финансово съм осигурен. Мога да се грижа за теб… и за децата ти.
Главата ѝ се замая.
– Предлагаш ми да напусна Кирил Вълков? – изрече бавно тя.
– Да. Не искам повече да живееш до човек, когото не обичаш.
След този разговор Камелия не беше на себе си. Допускаше грешка след грешка, не успяваше да се съсредоточи и накрая ѝ се наложи да остане след работно време, за да поправи пропуските си. В суматохата напълно забрави обещанието си да се прибере по-рано.
Вкъщи я посрещна мрачен Кирил. Ядът му беше очевиден – не можеше да ѝ прости, че е оставила болния Борислав толкова дълго. Разговорът им бързо прерасна в бурен скандал, а накрая той се изнесе да спи в детската стая.
– Не си ядосан само заради Борислав, нали? – извика след него Камелия, но отговор не последва.
През следващите дни между тях се настани ледено отчуждение. Почти не си говореха, а когато все пак се налагаше, думите им се превръщаха в обвинения. Камелия усещаше, че Кирил подозира истинската причина за разсеяността ѝ.
„Той ме познава прекалено добре…“ мислеше си тя с тревога. И въпреки това не прекрати срещите си с Радостин, който почти всяка вечер я чакаше пред офиса.
Една от тези вечери той я погледна особено решително и каза:
– Утре заминавам и искам да ти предложа нещо, което може да промени всичко.
