Трясъкът по вратата на спалнята раздра утринната тишина точно в 7:03.
— Седем е, а тя пак се излежава! — гласът на Венета Странджанска пронизваше дървото като свредел. — Асен Вълков отдавна е на работа, а госпожицата още се върти под завивките!
Калина Данаилова отвори очи и се втренчи в тавана. От четири седмици насам организмът ѝ вече беше свикнал с този „алармен часовник“. Предната нощ беше приключила отчет в два след полунощ — клиентът плати щедро за спешността. Само че на Венета Странджанска нямаше смисъл да се обяснява. За нея работа означаваше да си на бюро в осем сутринта; всичко друго беше прищявка.
— Чувам, че си будна! Ставай веднага, трябва да чистя!
Калина се надигна, пъхна крака в пантофите и се запъти към огледалото. Сенките под очите ѝ бяха потъмнели, косата — разрошена. На тридесет и две, а изглеждаше поне на четиридесет. Благодарности към свекървата.
Когато влезе в кухнята, Красимир Балкански вече седеше на масата. Пред него — чиния с пилешко филе и задушени зеленчуци. Ровеше с вилицата, без да хапва.
— Това ли трябва да ям? — изгледа я намръщено. — Трева няма да дъвча. Искам истинско месо.
— Пиле е — отвърна Калина спокойно, докато си наливаше вода.
Венета Странджанска се появи от хола, бършейки ръце в кърпа.
— Пилето не е месо — отсече тя. — Поне да беше попитала какво предпочитаме. Домакинята мисли за гостите си, не само за собственото си удобство.
Стъклото на чашата изтрака по масата по-рязко, отколкото Калина възнамеряваше. Малко вода се разля.
— Работя нощем. Готвя, каквото успея. Ако не ви допада — кухнята е на ваше разположение.
— Работиш? — изсмя се свекървата. — Да стоиш пред компютър не се брои. Асен по цял ден е на крак и изкарва истинските пари.
Калина я погледна право в очите.
— Асен получава три пъти по-малко от мен — каза тихо. — И апартаментът е купен с мои средства, за протокола.
Въздухът сякаш се сгъсти. Венета пребледня и се хвана за облегалката на стола.
— Как смееш да броиш заплатата на сина ми? — обърна се тя към съпруга си. — Красимире, чуваш ли я?
— Чувам — изправи се той. — Но жилището е записано на името на Асен. Така че нашият син те е приел под своя покрив.
Калина преметна през рамо чантата с лаптопа.
— Първоначалната вноска беше от моята сметка. И по-голямата част от месечните плащания също. Да продължим ли темата кой кого е приютил?
Венета избухна — думи за корист, безсърдечие и неблагодарност се изсипаха една след друга. Калина вече не слушаше. Обу се, грабна якето си и затвори входната врата след себе си. Нещо вътре в нея окончателно се скъса.
Настани се в близкото кафене с лаптопа и работи до късно следобед. Приключи два проекта, отговори на куп писма и за пръв път през деня усети тишина, в която никой не ѝ нарежда как да живее. Когато слънцето започна да залязва, тя събра вещите си и пое към дома, знаейки, че разговорът тази сутрин няма да остане без последици.
