Съпругът ми Теодор Странджански винаги е имал особено разбиране за щедростта – шумна, показна и някак подозрително тържествена. Най-вече в онези случаи, когато „благородният“ жест се финансираше не от неговия джоб, а от моята банкова карта. В една влажна привечер в края на зимата той реши да зарадва обожаваната си по-малка сестра Лора Балканска с почивка на луксозен курорт. С театрален размах ѝ подаде плътен бял плик, направо върху кухненската ми маса. Малката подробност беше, че солидната сума левове вътре бях отделила за ремонт на апартамента си, а Теодор нямаше абсолютно никакъв принос към тези спестявания – нито реален, нито въображаем.
Около масата бяхме най-близките. Аз, Теодор, сестра му Лора, четиринадесетгодишната ни дъщеря Ралица Витошки и Светлана Калинова – моята свекърва, жена със стоманен характер и непоклатими представи за правилно и неправилно.
Теодор се бе настанил начело, пременен в любимото си сиво сако. Подобни сцени му доставяха истинско удоволствие – обичаше да придава на обикновени ситуации ореол на величие. Самочувствието си пазеше грижливо, сякаш е ценен експонат, изнесен нелегално от музей. Често събираше пръсти в „покривче“, снишаваше глас до кадифен бас и създаваше впечатление, че управлява сериозни финансови потоци, макар че в нашия дом върхът на властта му се изчерпваше с дистанционното за телевизора.
Импулсът за внезапната му благотворителност се роди предната седмица. Лора бе разиграла цял спектакъл в семейния чат – изпращаше драматични гласови съобщения как времето лети, всички достойни хора вече се пекат по топли плажове, а тя продължава да кисне в офиса. Теодор не можеше да понесе мисълта, че многобройните лели ще решат, че големият брат не е способен да се погрижи за сестра си. Но зад емоционалния порив се криеше и съвсем практичен разчет. Лора му беше прошепнала, че по изисканите курорти гъмжи от заможни ергени. Ако съдбата я срещне с някой милионер, новият роднина несъмнено би инвестирал в „гениалните“ стартиращи проекти на Теодор, които светът все още несправедливо пренебрегва. Да вложи парите на съпругата си в перспективен брак на сестра си – в неговите очи това изглеждаше като блестящ стратегически ход, който тепърва щеше да бъде представен като великодушен семеен жест.
