…отколкото сега — довърши тя спокойно. — Ще наема жилище за мен и децата и ще започна да живея истински. Заплатата ми не е по-ниска от твоята. Ще покрия наема без проблем, ще останат средства и за дрехи, и за нормална храна. А най-хубавото е, че няма да слушам непрекъснато как трябва да се пести ток, газ или вода. Ще пускам пералнята, когато ми е удобно — дори посред бял ден. Няма да изпадам в паника, ако съм забравила лампата в банята или кухнята. Ще купувам качествена тоалетна хартия, а на масата ми винаги ще има салфетки. И в магазина ще слагам в количката каквото поискам, без да дебна намаленията.
— Но ти няма да за side нищо! — ахна Калин Воин.
— Кой ти каза? — повдигна вежди Полина Радева. — Ще заделям съвсем спокойно. Твоите издръжки за двете деца ще отиват направо настрана. Макар че… не, прав си. Няма да спестявам. Не защото не мога, а защото не желая. Ще харча всичко — до последния лев, включително и парите от теб. Ще живея от заплата до заплата. А през уикендите ще ти водя децата при теб и майка ти. Представяш ли си каква икономия ще е това за мен? Докато са при вас, аз ще ходя на театър, по изложби, в хубави ресторанти. Лятото ще пътувам до морето. Още не съм решила къде точно — но ще реша. Само да се освободя от теб.
Пред очите на Калин притъмня. Страхът го стисна за гърлото — не за Полина, нито за децата. За самия него. В ума си вече пресмяташе какво ще му остава след издръжките и разходите по уикендите. Най-много го жегна мисълта, че тя ще пътува и ще „пилее“ пари по почивки край морето. За него това не бяха нейни средства — а негови, хвърлени на вятъра.
— Има и още нещо — добави Полина. — Спестовната сметка, на която държиш парите, ще я разделим.
— Как така ще я разделим? — не разбра той.
— Поравно — отвърна тя твърдо. — Петнайсет години събираш. Сумата сигурно е солидна. Моята половина също ще похарча. Няма да трупам за „някой ден“, Калин. Аз искам да живея сега.
Той беззвучно раздвижи устни, ала думи не излязоха. Ужасът го беше парализирал — мислите му се блъскаха, но не намираха изход.
— Знаеш ли каква е мечтата ми? — каза тя след пауза. — Когато дойде краят ми, по сметката ми да няма и стотинка. Тогава ще съм сигурна, че съм изживяла всичко, което съм имала — за себе си.
Два месеца по-късно Полина Радева и Калин Воин официално прекратиха брака си.
