— Спестявах си — продължи Калина Ковач спокойно. — Просто не съм ви държала в течение. Не съм чак толкова безпомощна, за каквато ме мислите.
Пенка Дунавска я изгледа втренчено, сякаш се опитваше да подреди чутото в главата си.
— Значи си събирала пари… Добре тогава, но за какво точно?
— За почивка, разбира се! — отвърна снаха ѝ с увереност. — Или трябва да давам отчет за всеки изхарчен лев? Решихме да пътуваме — и ще пътуваме. За Турция. Всичко е организирано. Между другото, Радостин! — повиши глас тя към спалнята. — Подготви ли си багажа?
От стаята се показа Радостин Балкански, още сънен, разрошен.
— Почти съм готов. Какво става, мамо?
— „Какво става“ ли? — обърна се Пенка към него с наранено достойнство. — Аз ли съм последната, която научава? Нали ви казах, че ще ходим някъде! Явно не си ме слушала!
— А защо трябваше да искаме разрешение? — намеси се Калина. — Да не би да заминавате с нас?
— Може и да не идвам, но съм най-възрастният човек в това семейство! Моето мнение тежи!
— Мамо, хайде да сме откровени — въздъхна Радостин. — Вече не сме деца. Не сме длъжни да се оправдаваме за всяко решение.
— Възрастни, казваш? — присмехулно повтори тя. — Умните възрастни не прахосват така пари, синко! Това е хвърляне на вятъра!
Калина скръсти ръце пред гърдите си.
— Напротив. Ние просто знаем как да си почиваме. Взехме пакет на изгодна цена, с включено всичко. А вие стоите у дома, мърморите и се чудите защо животът ви е скучен. Искате ли да ви купя и на вас билет, та да не се тревожите толкова?
— Пази Боже! — лицето на Пенка пламна.
— Ето, значи сме се разбрали — усмихна се Калина.
Свекървата смекчи тона, но не се предаде напълно.
— А кой ще остане тук? Кой ще наглежда къщата… ще храни котката…
— Котаракът се оправя и сам — засмя се Калина. — А ако се наложи, съседката ще му сипе храна.
Осъзнала, че няма да надвие, Пенка плесна с длани по коленете си.
— Добре тогава! Летете! Само после да не се връщате с оплаквания!
— Няма да има такива — отвърна Калина, едва прикривайки смеха си.
Но Пенка Дунавска не изглеждаше готова да приключи темата. Тя се надигна бавно от стола, въздъхна тежко и с тържествен тон отсече:
— Само едно ще ви кажа — нищо добро няма да излезе от това! От глад ще…
