Калоян се прокашля неловко и най-сетне прошепна:
— Чичо Константин спомена, че Боряна Пиронкова им се обадила. Наговорила им разни неща за нас… Че уж каним хората от приличие, без да ни е истински приятно, и че гостите ни били по-скоро формалност.
Ралица замълча за миг, сякаш подреждаше мислите си.
— Ясно — отвърна тихо.
— Кое ти е ясно? — опита се да разведри обстановката той. — Да ти отрежа ли малко от сьомгата?
— Разбира се, миличък — усмихна се тя меко. — И знаеш ли… май се държах рязко с Боряна. Не беше красиво. Чувствам се неловко. Покани я с Мартин Чавдаров тази седмица у нас. Ще поседим спокойно и ще се извиня.
— Добре, ще им звънна. Роднини сме все пак, трябва да сме в добри отношения.
— Точно така. Благодаря ти.
Вътрешно ѝ идеше да разтърси съпруга си и да му покаже в каква каша ги вкарват клюките на сестра му, после да набере Боряна и да ѝ каже всичко право в очите. Но внезапно ѝ хрумна по-умен ход.
Без излишни сцени Ралица подреди апартамента до блясък и допълни запасите с подбрани деликатеси и скъпи напитки. В събота щеше да отпразнува рождения си ден в уютното кафе на партера на кооперацията, където живееха. Планирала бе скромно, но стилно тържество. Само че заради интригите на Боряна част от роднините на Калоян вече се колебаеха дали да дойдат, а на Ралица ѝ беше важно да спечели благоразположението на влиятелното семейство Радославови.
Още на следващия ден, след работа, я посрещна пълен хаос. Още от прага се чуваше тропот.
Мартин Чавдаров тичаше из хола с обувки, оставяйки следи по току-що измития под.
— Здрасти, приятелко! Покани ни и ето ни! — провикна се Боряна Пиронкова, появявайки се в антрето. Беше облякла любимия халат на Ралица, а косата ѝ беше увита в кърпа. — Спряха ни водата и решихме да ползваме вашето джакузи.
— Честита баня — отвърна домакинята с пресилена усмивка, стискайки зъби.
Цялата вечер Ралица се въртя около тях като обслужващ персонал. Поднесе вечеря, наля вино, изслуша оплакванията им. В удобен момент се извини за предишното си поведение, покани ги официално на рождения си ден и помоли Боряна да предаде поканата и на Симеон Радославов и на чичо Константин Братоев. Между другото спомена за живата музика, професионалния водещ и подбраните специалитети. Легна си рано, а по навик в зори вече беше в офиса. С чаша кафе в ръка отвори на телефона си специално приложение и доволно се усмихна. Половината план беше изпълнен. Оставаше само празникът.
Въпреки старанието на Боряна да настройва хората срещу нея, на тържеството присъстваха всички роднини. Атмосферата беше приятна — джаз трио свиреше на живо, храната беше изискана, а водещият умело разчупваше обстановката. Единствено Боряна не можеше да стои мирна. Настояваше за нелепи игри с бутилки и моливи и на няколко пъти се опита да грабне микрофона.
На коктейлния бар Симеон Радославов се обърна към Ралица:
— Благодарим за прекрасната вечер. В общината винаги сме затрупани със задачи, а и Боряна ни разубеждаваше да идваме. После разбрахме колко държите да сме тук… Радвам се, че отмених ангажиментите си. Ще се радвам да ви гостуваме и у нас.
— Благодаря ви, за мен е чест — отвърна тя спокойно. — Заповядайте на масата, след малко ще поднесат основното.
Междувременно Боряна и Калоян спореха шумно с диджея, настоявайки да пусне караоке „в тази дупка“, както тя се изрази. Гостите ги наблюдаваха с неудобство, но никой не се намеси. Малко по-късно Боряна, вече сериозно почерпена, се спъна в сервитьор, събори поднос с чаши и едва не повали масата с напитките. Когато дойде време да поздрави рожденичката, тя излезе пред всички по полупрозрачен пеньоар и започна да се кълчи в нещо, наподобяващо ориенталски танц.
— Ще ви забавлявам аз, щом рожденичката е спестила от аниматори! — кресна тя, размахвайки ръце.
Ралица наблюдаваше сцената с ледено спокойствие. Поведението на Боряна, колкото и скандално да беше, ѝ вършеше отлична услуга — защото имаше неща, които тя не можеше да прости, и тази вечер щеше да постави началото на разплатата.
