Скандалите ставаха все по-чести, но Драгомир все пак се сдържаше. А Ясмина дълбоко в себе си осъзнаваше, че не е права. Само че това не я спираше. В нея кипеше обида – усещането, че в новия „щастлив“ живот на майка ѝ за нея просто няма място. Росица не правеше опити да разговаря с нея откровено, а доведеният ѝ баща се ограничаваше до сухо „здрасти“ и нареждания.
Когато се роди малката Борислава Тодорова, всички окончателно оставиха Ясмина на заден план. Майка ѝ се посвети изцяло на бебето, а Драгомир, щом се прибираше от работа, първо грабваше новородената, обсипваше я с целувки и не спираше да ѝ се радва. Постепенно в съзнанието на Ясмина се загнезди мисълта, че е излишна.
Един ден тя набра номера на баща си.
— Здрасти, тате. Как си? Нещо ново около теб?
— Добре съм, дъще. Между другото… мисля скоро да се оженя.
Ясмина затвори рязко. „Още един, който ме предаде“, мина ѝ през ума.
На връщане от училище тя внезапно влезе в кварталния салон.
— Подстрижете ме късо — почти предизвикателно каза тя.
Фризьорката я изгледа изненадано.
— Но косата ти е толкова красива, естествено руса… От години я отглеждаш.
— И я боядисайте в ярко розово — допълни момичето.
Когато се прибра и свали шапката, Росица ахна.
— Какво си направила със себе си? — извика тя. — Как ще се показваш така пред хората?
— Не ти харесва ли? — засмя се Ясмина. Най-после беше предизвикала реакция. Наслаждаваше се на всяка секунда.
Вечерта сцената се повтори и с Драгомир. За първи път от месеци тя отново беше център на вниманието — макар и по този начин.
Осмият клас вървеше към края си. Отдавна не беше сред отличниците; едва успяваше да не повтаря годината. На никого вкъщи не му оставаше време да следи оценките ѝ — всичко се въртеше около бебето. Училищната униформа бе заменена с широки суитшърти и износени дънки. Росица в началото негодуваше, но след като класната престана да звъни, загуби интерес. Ясмина сама беше помолила учителката да не притеснява майка ѝ, обяснявайки, че вкъщи имат бебе и всяко обаждане я разстройва. Драгомир пък съвсем се дистанцира — имаше си „собствено“ дете за възпитание.
Един следобед Ясмина се прибираше бавно. Не ѝ се стъпваше у дома — писъците на Борислава и умилителното гукане на майка ѝ я изнервяха. Затова се отбиваше в парка и се скиташе безцелно.
— Ей, мъничка, закъде си се запътила? — чу зад гърба си.
Обърна се. Двама момчета с дълги коси и черни размъкнати дрехи я оглеждаха с интерес.
— За никъде. Не бързам — отвърна тя проточено.
Така попадна в компанията на Калоян Стоянов — всички го признаваха за лидер. Ясмина беше най-малката там и ѝ лепнаха прякора „Малката“.
Същата вечер за пръв път опита алкохол. Вкъщи никой не забеляза.
С настъпването на лятото се появяваше у дома само да преспи.
— Къде се шляеш по цял ден? — негодуваше Росица.
— Където ми е кеф — отсичаше Ясмина.
След известно време престанаха да я разпитват. Скоро обаче започнаха да изчезват пари.
— Ти ли си ги взела? — питаше строго Драгомир.
— Да не съм ви касиерка! Сигурно сте ги затрили някъде и сега аз съм виновна! — нападаше тя първа. Беше научила, че най-добрата защита е нападението. И пъхаше поредните няколкостотин лева в джоба си.
Калоян купуваше бутилки, а Ясмина пиеше наравно с останалите. След няколко чаши всичко ѝ изглеждаше леко и безгрижно. Там никой не я смяташе за излишна.
Когато родителите започнаха да крият парите, тя се върна с празни ръце.
— Нищо не намерих — каза тя, вдигайки рамене.
— Сигурна ли си, че търси добре? — присви очи Калоян.
— Скрили са ги. Поумняха.
— Ами други неща? В къщата ви има достатъчно.
И Ясмина започна да носи предмети. Безжични слушалки, които майка ѝ не ползваше. Стария си телефон. Електронната книга, стояла непокътната в шкафа. Един ден попадна на старото брачно халче на Росица, захвърлено в кутия с бижута.
„На мама вече няма да ѝ потрябва“, реши тя и го прибра.
Когато идваше без „принос“, Калоян я подминаваше сякаш е въздух. Но щом донесеше нещо, я прегръщаше демонстративно пред всички. А тя, жадна за внимание, беше готова на всичко за тези кратки мигове на одобрение.
Скандалът избухна неочаквано. Росица разтребваше стаята ѝ и установи, че липсват телефонът и електронният четец. Златните накити, подарявани на Ясмина през годините, също ги нямаше. Разтревожена, тя провери и своята кутия — липсваха два пръстена и чифт обеци.
— Крадла! — извика тя, гласът ѝ трепереше. — От собствения си дом да крадеш! Какво още ти липсва?
И с всичка сила удари Ясмина по лицето.
