Самотата тежи повече, отколкото човек предполага. За Кирил Орлов си струва да се бориш, ако чувствата са истински. С времето човек помъдрява. А да останеш сам е страшно. Много страшно.
Два дни по-късно в поликлиниката се появи Диана Цветанова. Беше успяла да се добере до адреса на другата.
— Значи все пак ти е изневерил — изрече Ясмина Бургаска с горчива усмивка, докато поемаше листчето.
— Какво, не ми повярва ли? Нима бих си измислила подобно нещо? — обиди се Диана. — И какво възнамеряваш да правиш?
— А ти как би постъпила, ако беше на мое място?
— Аз ли? Щях да ѝ спретна такъв урок, че дълго да го помни! Слушай, вие в болницата имате какви ли не препарати… можеш да ѝ сипеш нещо в чая. Или да я обезобразиш, та никой мъж да не я погледне повече. А може и при някоя врачка да отидем — да ѝ направят магия. Какво ме гледаш така? Знам, че си почтена и няма да посмееш. Но ако искаш, аз мога…
— Прекалила си с криминалните сериали — прекъсна я Ясмина. — Никоя нормална жена няма да се занимава с подобни безумия. И недей. Не съм безгрешна. Вина има и от двете страни. Просто се отпуснах и си въобразих, че на мен това не може да се случи.
— Значи ти е жал за нея? Тогава да накажем Кирил. Един бой ще му дойде добре. После ти ще го гледаш, ще му превързваш раните — до живот ще ти е признателен. Приятелят ми познава хора, които знаят как да действат дискретно.
— Чуваш ли се изобщо? — вече наистина се уплаши Ясмина. Познаваше импулсивния характер на Диана. — Не смей да правиш нищо. Ще се оправя сама.
— Както решиш. Аз само предложих. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш.
До края на смяната Ясмина вече беше взела решение. Вечерта помоли съпруга си на следващия ден той да вземе дъщеря им от детската градина.
— Нали си първа смяна? — учуди се Кирил.
— Ще мина през майка ми. Оплаква се от високо кръвно.
— Добре, няма проблем.
През цялата вечер тя беше разсеяна, потънала в мисли. Почти не размениха думи.
— Напоследък си някак далечна. Нещо в работата ли не върви? — попита той.
Колко ѝ се искаше да му изкрещи, че знае всичко. Че е разочарована до болка. Че го презира и в същото време още го обича. Че се колебае дали да го изхвърли от дома им и да му забрани да вижда децата, или да потърси сметка от онази жена. Че е изтощена от тази мъчителна неизвестност и иска всичко да приключи.
— Тревожа се за мама — отвърна тихо.
На следващия ден след работа тя не пое към дома на майка си, а към адреса, който Диана ѝ беше дала. Знаеше къде работи младата жена и по кое време се прибира. Да измисли какво ще каже ѝ беше по-лесно, отколкото да събере кураж да го направи. А още по-трудно — да застане очи в очи. По пътя ръцете ѝ трепереха. „Поне ще я видя“, повтаряше си.
Пред входа коленете ѝ омекнаха. За миг ѝ се прииска да се обърне и да избяга.
— Ще влизате ли, или ще стоите така? — чу зад себе си непознат глас.
Възрастна жена държеше вратата и я наблюдаваше изпитателно.
— Благодаря — насили се да се усмихне Ясмина.
Стъпките ѝ сами я отведоха до металната врата на апартамента. За секунда замря. Пред очите ѝ премина целият ѝ живот с Кирил — щастливите години, смехът, светлината. Имаше и караници, разбира се, но те отминаваха като летен дъжд. „Правя каквото трябва“, каза си и натисна звънеца, преди страхът да я спре.
Отвори ѝ млада жена — висока, с дълги разпуснати коси и ясни сини очи. Поразително напомняше на самата Ясмина отпреди години. Двете се измериха с поглед.
— Здравейте. Аз съм съпругата на Кирил Орлов. Може ли да вляза?
Без да чака покана, Ясмина пристъпи вътре. По обзавеждането веднага разбра, че жилището е под наем. Някога и тя с Кирил беше започнала така — в малък апартамент, преди да си купят собствен.
Тя се отправи към кухнята — мястото, където най-често се решават трудните разговори.
— Ще направите ли чай? — обърна се спокойно.
Момичето мълчаливо сложи чайника на котлона. Пламъкът проблесна синьо. Ясмина я наблюдаваше внимателно. Първоначалната тръпка на страх се беше стопила. Седна на масата.
След кратко колебание Жанета Радославова зае място срещу нея, вперила поглед, в който се четяха едновременно любопитство и тревога. „Сцена като от филм“, помисли си Ясмина. „Съпруга и любовница — делят един и същи мъж.“
— Казвам се Ясмина Бургаска. Вие сте Жанета Радославова. Обичате съпруга ми. Разбирам ви — трудно е човек да не го обикне. Само че много преди да се появите в живота му, той срещна мен. Женени сме от години. Не е като в началото, но той също обича.
