Мислите ѝ не ѝ даваха покой. Нито тя, нито Валентин Радославов някога биха допуснали, че тяхната Камелия – отличничката, тихото и съвестно момиче – ще остане сама с дете на ръце. Животът обаче рядко следва плановете на родителите – подреждаш бъдещето в ума си, а съдбата внезапно преобръща всичко.
На следващата сутрин звънецът на входната врата иззвъня рязко. Росица се сепна. Кой ли може да е толкова рано? Отвори и на прага застана млад мъж с широка усмивка.
– Добър ден. Търся Камелия. Вкъщи ли е?
Росица го изгледа продължително, после присви очи.
– Да не би най-после да си се върнал от „командировка“, момче? – изтърси тя без заобикалки. – Доста продължителна се оказа, а? Хайде, щом си дошъл, влизай.
– Командировка… – повтори той с лека ирония. – Може и така да се каже. Само че беше доста дълга.
Призна, че повече от половин година не са разговаряли с Камелия. Скарали се тежко, тя го изгонила. Вината била негова – искал да изкара повече пари преди сватбата, но се забъркал в неприятности. Сега обаче обстоятелствата били различни и трябвало да поговорят. Представи се – Кирил Витошки – и дори се пошегува, че ако Камелия се съгласи да му стане жена, Росица ще му бъде тъща.
Росица не отвърна на усмивката му.
– Значи нищо не знаеш… – промълви тя.
– Какво да знам? Да не би да се е омъжила за друг? – лицето му изведнъж пребледня.
– Явно наистина си отсъствал твърде дълго. Седни и разкажи всичко отначало – отсече тя.
Кирил се подчини без възражение. По начина, по който говореше за Камелия, личеше, че чувствата му не са угаснали.
По-късно, когато Камелия излезе от болницата с новородената Цветелина Тодорова в прегръдките си, слънцето я заслепи и тя примигна. Огледа се за майка си – беше ѝ казала, че ще я чака пред входа и да не се изненадва от нищо.
– Камелия, тук сме! – извика Росица.
Младата жена се обърна и застина. До майка ѝ стоеше… Кирил.
– Само да не започнеш сега – строго я прекъсна Росица. – Кирил ще ни закара до вкъщи, а там спокойно ще поговорите. И недей да отхвърляш думите му, без да го изслушаш. За Цветелина по-добър баща от него няма да намериш. Скарали сте се – ще се сдобрите. Вече имате дете.
– Мамо, ти не разбираш… – прошепна Камелия, притискайки бебето. – Кирил беше замесен в нещо ужасно. Мамеше възрастни хора, отнемаше им жилищата…
– Ти си тази, която не знае цялата истина – прекъсна я Росица твърдо. – Прибираме се и той ще ти обясни всичко от начало до край. Аз му вярвам.
