Когато Калина Старозагорска му подаде кутията, увита в обикновена сива хартия без никаква панделка, в него за първи път от години не се надигна злорадо удоволствие, а неспокойно напрежение. В нейното спокойствие имаше нещо тревожно. Стойката ѝ беше прекалено изправена, погледът – необичайно твърд и уверен. Така не посрещаш съпруг, върнал се от „служебно пътуване“, по време на което без угризения е делил леглото си с друга жена.
— Отвори — произнесе тя тихо, почти нежно.
Той се изсмя под нос, убеден, че това е поредният ѝ опит да разиграе сцена на помирение. В съзнанието му още стоеше образът на бременната кукла, която всеки момент щеше да извади и да постави на масата — нагледен знак за нейната „несъстоятелност“. Вече си представяше как Калина Старозагорска ще пребледнее, как устните ѝ ще потрепнат.
Само че нищо не се разви по очаквания сценарий.
Вътре нямаше играчка. Имаше папка. Най-обикновена, картонена, без украса и без намек за театралност. Той се намръщи.
— Това какво е? Отпадъчна хартия? — изръмжа с насмешка.
— Прелисти — отвърна тя и направи крачка назад.
Първите листове минаха през ръцете му разсеяно. После движенията му секнаха. Анализи. Медицински становища. Печати. Фамилията, изписана отгоре, беше неговата.
— Какви са тия глупости? — гласът му неочаквано пресекна.
— Не са глупости — каза спокойно Калина Старозагорска. — Клиника по репродуктивна медицина. Знам, че ти държиш на фактите.
Леденото усещане тръгна от стомаха му и бавно се изкачи към гърлото. В заключението ясно и недвусмислено беше записано: „Азоспермия. Биологично бащинство е невъзможно.“
— Това… това е абсурд… — прошепна той, като се хвана за ръба на шкафа.
За първи път тази вечер Калина Старозагорска се усмихна истински. В усмивката ѝ нямаше триумф — само умора и дълго чакано облекчение.
— Възможно е. И е факт. Аз се изследвах три пъти. При различни специалисти. А ти — нито веднъж. Защото на мъжете „такива неща“ не им се случват, нали, и точно с тази мисъл тя го погледна право в очите, подготвяйки го за следващите си думи.
