Докато подреждаше антрето, Мила Орлова долови гласа на свекърва си и по навик погледна през прозореца. Явор Данаилов беше седнал на стъпалата пред входа и говореше по видео с майка си. Мила се върна при шкафа за обувки, решена да не подслушва, ала Теодора Бургаска говореше толкова високо, че думите ѝ достигаха до ушите дори без усилие.
— Споменах ли ти, че Полина Христова идва на гости? Каква изящна жена е станала! Евелина Родопска ми прати снимки. Истинско попадение. И, между другото, вече работи в престижна фирма. Все още е сама. Разбираш ли какво имам предвид?
— Мамо, какво значение има дали е хубава или не? За мен Мила е най-прекрасната. Нито една Полина не може да се мери с нея. И защо трябва да знам дали е омъжена? Това е нейният живот, не моят, — отвърна Явор.
По лицето на Мила се плъзна усмивка — приятно ѝ беше да чуе подобни думи. Радваше се, че съпругът ѝ говори за нея с такава топлота. Заедно бяха от три години, почти две от които — семейство. Теодора Бургаска така и не прие снаха си, но това не тревожеше Мила: тя се беше омъжила за Явор, а не за майка му. Дистанцията в общуването им се оказа най-разумният вариант.
— Какъв инат! Забрави ли, че някога беше влюбен в Полина, а тя отказа да излиза с теб? Тогава ѝ бяха по-важни ученето и кариерата, но времената се промениха. И ти самият си по-зрял, по-уверен.
— Толкова отдавна беше, че няма смисъл да го връщаме. Отказала е — значи така е трябвало, — прекъсна я Явор.
— Дали е трябвало, не решаваш ти. Всичко е предначертано. Ами ако се видите и нещо пак пламне? Не настоявам, разбира се, но си длъжен поне да опиташ! Ние сме задължени към семейството им.
В гърдите на Мила се надигна горчивина: защо свекървата подтикваше сина си към друга жена, при положение че той има съпруга? Нима се надяваше миналото да го изкуши и да съсипе брака им?
— Твоята хубавица и без теб ще си отпразнува юбилея, а ти отиди да посрещнеш Полина. Не всеки ден се връща. Докарай я при мен — ще я посрещна както подобава. А Мила нека се весели при родителите си, там така или иначе има банкет. Няма кой да посрещне Полина, значи това е твоя грижа.
Сърцето на Мила болезнено трепна — как изобщо беше възможно някой да поставя Явор пред подобен избор и да очаква, че той ще го приеме като нещо нормално.
