— В ума ли си? — прошепна Полина Руменова, сякаш стените можеха да я издадат. — В хладилника е пусто като след евакуация: само лампата свети и една илюзия за надежда. С какво смяташ да ги черпиш?
— Ето ти чудесен повод да блеснеш, скъпа — отвърна небрежно Десислав Колев и метна на масата сгъната банкнота от петстотин лева. — Аз, между другото, вече съм се погрижил за виното. Купих една бутилка. А ти измисли останалото: салати, основно… както си можеш. Покажи на какво си способна. Само не ме излагай пред шефа. Имаш едно денонощие.
— Петстотин лева? — Полина впери поглед в парите, сякаш бяха фалшиви. — Десиславе, с това можем да вземем хляб, яйца и буркан майонеза. Сериозно ли планираш да посрещнеш началника си със сандвичи?
Той само превъртя очи и застана пред огледалото в антрето, приглаждайки косата си с важен жест.
— Не прави сцени. Знам, че във фризера има запаси — пиле, малко месо… Истинската жена може от нищо да сътвори скандал, шапка и салата. Пусни си фантазията! Когато поискаш, си много изобретателна.
Подмигна ѝ самодоволно и изчезна в банята, подсвирквайки си весела мелодия.
— Да включа въображението ли… — повтори тихо Полина в празното помещение. — Ще го включа, Десиславе. Такова ястие ще ти приготвя, че цял живот ще го помниш.
Съботната вечер дойде неусетно. Апартаментът блестеше — Полина бе лъскала всичко с почти демонстративно усърдие. Върху масата беше постлана снежнобяла покривка, подреден беше най-хубавият сервиз, а кристалните чаши улавяха светлината и я разпръскваха в меки отблясъци.
Десислав видимо не намираше място. Крачеше между прозореца и входната врата, ту оправяше вратовръзката си, ту поглеждаше часовника.
— Къде е храната? Къде са ароматите? Защо от кухнята не идва нищо апетитно? — съскаше той напрегнато.
— Всичко е във фурната, мили — отвърна спокойно Полина с едва доловима усмивка. — Основното ще бъде гореща изненада.
Вечерната рокля ѝ стоеше безупречно, а тя изглеждаше хладнокръвна и уверена — като хищник, който вече е сигурен в плячката си.
Звънецът иззвъня. Найден Ковач се оказа едър мъж с червеникав тен, а до него стоеше съпругата му — дребна жена със строго стиснати устни и поглед, който оценяваше всичко наоколо.
— Заповядайте, добре дошли! — разля се в любезности Десислав. — Днес сме ви поканили на един съвсем семеен ужин… но жена ми, Полина, върши чудеса! От нищото прави празник!
Гостите заеха местата си. Десислав напълни чашите с евтиното промоционално вино; Найден едва забележимо се намръщи, щом го опита.
— Е, какво чакаме? — обяви Десислав с напрегната усмивка. — Нека видим магията!
Полина кимна тържествено и се оттегли към кухнята. Върна се след по-малко от минута, носейки голямо сребристо плато с лъскав капак, което постави в центъра на масата.
Настъпи тишина. Въздухът се сгъсти от очакване.
— Това е специалитет по идея на съпруга ми — каза тя с меден тон. — Нарича се „Мъжка икономия“.
Лицето на Десислав побеля. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред, но вече беше късно за отстъпление.
Полина вдигна капака с премерен, театрален жест.
Върху подноса бяха подредени филии хляб, до тях — кръгчета варени яйца, а отгоре — тънка, старателно нанесена мрежа от майонеза. Всичко изглеждаше болезнено чисто, почти демонстративно обикновено. Нямаше празничност, нито изтънченост — само гола простота, която звучеше като открито предизвикателство.
Мълчанието се проточи. Неловкостта се разля из стаята като гъст сироп. Никой не бързаше да се престори, че това е напълно нормално.
Найден премести поглед от подноса към Десислав, а съпругата му стисна устни толкова силно, че те почти изчезнаха.
— Това… шега ли е? — попита той накрая дрезгаво.
Десислав се опита да се усмихне, но лицето му се изкриви в нещо средно между гримаса и паника.
— Ами… това… модерна концепция… нещо като пърформанс… — заекна той, отчаяно опитвайки се да спаси положението.
