…да го вземем и да заживеем спокойно. Нормално, без постоянно напрежение!
А ти какво ми предлагаш? Да обитавам жилище, сякаш седя върху буре с барут, и всеки миг да очаквам някой да ме изгони.
И не само това — да знам, че домът дори не е за цял живот, а временно убежище, докато твоите синове решат да си влязат във владение. Когато им хрумне — край.
Това какво излиза? Някакви си шест–седем години! После — или обратно тук, или пак местене, ако междувременно си изкарал достатъчно пари?
— И какво толкова лошо има? — попита Драгомир Лъвов, слисан от излялата се реч.
— Как какво?! — гласът на Ралица Пиринки се изостри. — Самото местене е мъчение! А след още седем–десет години аз няма да съм по-млада. Защо ми трябват такива сътресения на старини?
— Ралица, изобщо не те разбирам — избухна той. — Кажи ми направо какво искаш!
— Какво искам ли? — тя се усмихна насила. — Искам апартаментът да бъде записан единствено на твое име. В завещанието после можеш да посочиш когото пожелаеш — синовете си, бившата си жена, дори съседката. Не ме интересува.
— Това е невъзможно — отвърна Драгомир по-тихо. — Първо, документите не се променят така. И второ — вече съм дал на Ванеса Каменар нотариално заверено копие. Как ще изглежда? Баща подарил жилище, а после дошъл да си го прибере?
— Аха, значи за това се тревожиш? — извика Ралица. — За „как ще изглежда“?
А как изглежда, че живееш в моя апартамент, ползваш моя гараж, където развиваш бизнеса си, караш като луд, а въпреки това си успял да изкараш за цял нов апартамент — и основните пари си дал на предишното си семейство!
А ние какво сме? Нашето семейство къде остава?
— Ралица, ние просто съжителстваме! — изкрещя той. — Делим домакинството!
— Ти нищо не делиш — живееш наготово! — тя замълча за миг, пое си въздух и отсече: — И знаеш ли какво? Махай се! От апартамента ми и от гаража ми!
— Там ми е автосервизът — напомни той.
— Вече е мой автосервиз! Прекратявам безвъзмездното ползване. Помещението се запечатва! Ако се появиш — ще си имаш проблеми!
— Ти наред ли си? — извика Драгомир.
— Напълно. А ти изчезвай. И да знаеш — сервизът се продава. Ако решиш да го купиш, ще говорим за цена.
Ралица Пиринки не продаде автосервиза на Драгомир, а на друг предприемач от същия гаражен комплекс, който вече държеше подобен бизнес. А Драгомир сякаш се изпари.
Само че съдбата му се оказа още по-жестока, отколкото изглеждаше.
Когато отиде до новия апартамент, Ванеса Каменар не го допусна вътре. Тя се беше нанесла веднага след получаването на документите — заедно с децата и новия си партньор.
Докато го избутваха по стълбите, мъжът се смееше и подхвърляше подигравателно:
— Благодарим за жилището, герой!
Щастието може да се дели, но парите — не.
