Регистрацията в крайна сметка беше уредена именно от Ралица Пиринки. Драгомир Лъвов нае от нея стар гараж, който първоначално трябваше да служи само за покрив над главата му, а по-късно и за източник на доходи. Разбира се, всичко започна на тъмно – без разрешителни, без счетоводство и дори без знанието на самата Ралица за истинския мащаб на заниманията му.
В продължение на близо шест месеца двамата се срещаха от време на време, уж по финансови въпроси. Тези разговори им дадоха възможност да се опознаят, да си изградят доверие и неусетно да свикнат един с друг. Така Драгомир постепенно се премести в апартамента ѝ, а гаражът остана за негова работилница, вече без наем, за да може спокойно да продължи да изкарва пари.
Малкото автосервизче, което отвори вътре, бързо се прочу сред кварталните шофьори. Хората си предаваха от уста на уста, че там работи сръчен механик, който не дере кожата и си разбира от занаята. Клиентите се увеличаваха, а с тях и приходите.
— Чудя се — подхвърли една вечер Ралица по време на вечеря, — докога смяташ да действаш нелегално?
— Докато не ме надушат — отвърна той с небрежно вдигане на рамене. — Данъците не са шега работа.
— А от мен докога мислеше да го криеш? — усмихна се тя лукаво.
— Всеки момент щях да си кажа — измърмори Драгомир. — Само че… се случи онази вечер.
— Иначе изглеждаш читав човек, а пак си тарикат — разсмя се Ралица.
— Важното е, че пари влизат у дома — отвърна той с усмивка.
Ако човек си затвореше очите за факта, че Ралица беше изпратила сина си да живее при майка си, двамата с Драгомир заживяха като истинско семейство. Без брак, без подпис в службите – още отначало се бяха разбрали, че официалностите не са им нужни.
След известно време Драгомир стисна зъби и регистрира официално сервиза, вече на адреса на гаража на Ралица. За наем обаче спря да говори.
— Няма логика да плащам за нещо, което е семейно — заяви той.
— Е, донякъде си прав — съгласи се тя, макар и колебливо.
Финансовото ѝ положение видимо се подобри. Освен заплатата си, Ралица разчиташе и на това, че хладилникът рядко оставаше празен, а дребните ремонти и новата техника идваха от джоба на Драгомир. Тя дори започна да изпраща повече пари на майка си за издръжката на детето.
В останалото животът им приличаше на класически семеен модел. Драгомир по цял ден беше в сервиза, а понякога излизаше и нощем, ако се появеше спешна поръчка срещу солидно заплащане. Ралица се грижеше за дома, без да го ангажира с битовизми, и така и не се поинтересува сериозно откъде точно идват доходите му. А може би трябваше.
Истината излезе наяве внезапно, когато той с гордост ѝ съобщи, че е купил апартамент за двамата. Радостта ѝ беше огромна, но бързо се смеси с тревога, щом попадна на документите. Най-силно я смути името на собственика, вписано като единствен притежател на новия тристаен апартамент.
— Да не си се подиграл с мен? — избухна Ралица. — Аз всичко правех за теб, за да работиш спокойно и да печелиш!
— И да знаеш, очаквах нещо в замяна — продължи тя с треперещ глас. — Не съм користна, но е нормално човек да получава, когато влага.
Тя беше убедена, че ще се нанесат заедно в новото жилище и че най-сетне ще върне сина си при себе си, за да заживеят като истинско семейство, без страх от утрешния ден.
